Хлябът е символ на дом, огнище, любов, мир, а освен да ни засити, той може и да ни помогне. Чрез месене на хляб създаваме уютна и приятна обстановка за хората – казва Здрава Воденичарова, координатор към мрежа „Хлебни къщи”, които организират набиращата популярност в България Хлебна терапия. „Хлебните къщи” са иновативни общностни центрове, които приличат на читалища. Чрез творчески методи, свързани с месене на хляб или правене на сладки, се сплотяват различни групи от хора, със специални потребности, увреждания и трудности. Основател е д-р Надежда Савова-Григорова, културен антрополог и изследовател, чийто интерес към читалищата се превръща във вдъхновение. „Хлебните къщи” са 8 на брой в България, но те обвързват хора и пекарни от цял свят. Радио България присъства на хлебна терапия в София, която се провежда във фурна „НадЕжко”. За някои от успешните проекти ни разказа Здрава Воденичарова:
Имаме Bread building /вместо team building/, услуга за големи компании и екипи, които чрез месенето на хляб да постигнат по-добро екипно взаимодействие. Основен метод е и „Театър на трохите”. Хората създават представление по определена тема и собственоръчно замесват хляба през всичките му етапи. Всяка съставка обвързваме с определена метафора за живота като се опитваме да накараме участниците да направят своята асоциация към тази съставка, например, когато прибавяме солта и захарта, го свързваме с хубавите и с трудните мигове, със солените и сладките моменти в живота на човек. Имаме и метод за кариерно ориентиране, насочен към ученици и студенти. През замесването на хляб всеки споделя за каква кариера мечтае и критикува останалите градивно. Накрая всеки извайва желаната професия под формата на хляб. Други програми са „Пекарни без граници” и „Пекари без граници”, които помагат на хора от различни места да обменят опит и рецепти едни с други. Хлебната терапия е най-важната ни и най-популярна програма.
Хлебната терапия е безплатна и е насочена към хора в неравностойно положение – хора с различни увреждания, жени, преживели домашно насилие, групи със зависимости, деца без родители, хора от старчески домове, бежанци. Този терапевтичен метод дава шанс за развиване на въображението и социалните умения, стимулира движението, насърчава комуникацията между хората, а чрез нея и интеграцията на групи в обществото.
Работим с три постоянни групи хора с увреждания и с бежанци. Хлебната терапия развива фината моторика и успява да включи всички човешки сетива. Тя успокоява хората, те създават изкуство, докато извайват различни форми. Идеята, че сами приготвят хляб или както днес коледни сладки, е нещо много ценно за тях, защото от много места чуват, че не могат, а тук са в ситуация на можещи и на приемащи се един друг. Имаме хора с различни увреждания и доброволци, които ги подкрепят в работата. Ароматерапията също е много въздействаща. До момента сме имали и 5-6 групи бежанци. Преди месеци имаше жени от Афганистан, които бяха толкова добри в месенето, че те учиха нас. Идеята е бежанците да излязат от центровете, в които са настанени, да се интегрират и да представят видове хляб от своята държава.
Според работещите по проекта, този вид терапия е подходяща за абсолютно всеки, който има желание да се „замеси”. Други проекти са: „Хляб на тъмно“, „Кухненска музика“, „Хлебна математика и граматика“, „Фурни на мира“. „Хлебните къщи“ са и социални – за работници се наемат хора, които в момента са в по-труден етап от живота си.
Ако опитате хляба, изпечен в някоя от „Хлебните къщи”, ще се съгласите, че той е изключително вкусен, замесен от чисти брашна и квас, отличаващ се с неповторим аромат. Носи ни носталгични спомени за детството, когато ни изпращаха до магазина за хляб, а ние изяждахме половината по обратния път. Сещаме се, че бабите ни казваха – Хлябът е най-вкусен, когато е споделен.
Снимки: Луиза Лазарова
Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..