Не съществува архив без снимки и нито една музейна експозиция не е пълноценна, ако към изложените предмети, по един или друг начин, не са добавени фотографии. Те допълват музейното пространство не само с естетика, но и с уникална информация. За фотографията, като „другата памет“ на човечеството, и за съдбата на фотографа и неговата „способност“ да проникне и в най-скритите тайни на света, разговаряме със Зафер Галибов, един от най-известните български фотографи.
Със своя деликатен усет към фотографията моят гост днес е допринасял за оригиналното оформление на списанията „Лада“ и „Наша родина“ като фоторедактор. Работил е още в „Малък градски театър зад канала“ и Националната галерия за чуждестрaнно изкуство… А също и в Института по математика и информатика към БАН, от 2007 до 2010 г., по проекта „Паметта на лицата“ – фотографията като част от културно-историческото наследство – в секцията по дигитализация на научното и културно-историческото наследство. Представял е свои художествени фототворби на самостоятелни изложби в Париж, Виена, Тел Авив, Залцбург, Хелзинки, Москва, Варшава, Солун и на още много места по света … Участвал е също и в научни експедиции – в Непал, организирана през 1987 г. и през 2000 г. в Антарктида, отразявайки в оригинални фоторазкази своите преживявания. Създава и свои авторски албуми. По случай 24 май, през 2007 година д-р Зафер Галибов е отличен с наградата „Златно перо“ за принос в областта на културата. За своята активна дейност е награден и с бронзов медал и сертификат на ЮНЕСКО… Притежава почетен плакет на кмета на Мюи, Франция, а също и сертификат на френската аукционна къща „Тажан“ за оценител на произведения на изкуството…
През 2014 година защитава докторска дисертация в областта на фотографията в Института за изследване на изкуствата при Българската академия на науките. Преподавател е във Факултета по журналистика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...