„Спомените на Бабур“ или „Бабурнама“

„Бабурнама“ е първата и до съвсем скоро единствена автобиографична книга в ислямската литература. На страниците й, основателят на Моголската империя в днешна Северна Индия, император Захир-уд-дин Мухамад Бабур, пра-пра-внук на Чингис  хан, подробно описва как е живял, своите качества и недостатъци, всички места, които е завоювал или посетил: какви животни и какви растения е срещнал, какви сгради и крепости е видял. Описва всички битки и политически събития, в които е участвал; разказва подробно за останалите участници и за техните действия. Посочва родословието на известни семейства от района на Централна Азия, техните обичаи и традиции. На много места в текста включва и свои стихове. Стилът му е ясен и прям, но също елегантен и очарователен.
Около 50 години след написването на „Бабурнама“, внукът на Бабур, император Акбар Велики, нарежда да преведат книгата на персийски (езикът на владетелските дворове и на  културните хора в Средна Азия по онова време) и да я украсят с великолепни миниатюри  и това е едно от най-големите достижения на ислямската живопис през 15 и 16 в. Обложката на книгата прилича на ярък средноазиатски килим с орнаменти от ромбове, цветя и виещи се клони. В началото е изобразено възцаряването на Бабур. Момчето седи на трон, който представлява малка шестоъгълна площадка за сядане „по турски“ с богато резбована облегалка. Тронът е поставен под голям балдахин, а върху него има малко езерце и се разхождат паун и чапла. Не са пропуснати придворните, музикантите, слугите, трапезата с медни съдове, покрити с изящна резба. На друга миниатюра е изобразен лов на носорози – в средата богато украсен слон е хванал с хобота си опашката на носорог. На гърба на слона седят двама ездачи – предният го управлява, а задният носи колчан със стрели…
Още за Бабур и „Бабурнама“, както и за прекрасния дворец на императора в Кабул, можете да научите от поредния епизод на „История на изкуството за деца“ в звуковия файл.