Симфониите на Дмитрий Шостакович - XIV симфония

Знаете ли как се правят историческите фотографии? В мемоарите „Свидетелство” Дмитрий Шостакович споделя изобретения от него метод: Повтаряш: „Осемдесет и осем, осемдесет и осем…” Даже не е нужно да се усмихваш, защото думите сами разтягат устните ти в усмивка и ти създаваш впечатление на оживено беседващ… На много от историческите снимки обаче композиторът е сериозен, дори не се насилва да се усмихва - така както, например, неприкрито изразява онова, което мисли, чувства и „портретира” в своите симфонии. Интегралният им запис със Симфоничния оркестър на БНР под диригентството на Емил Табаков представяме в поредица предавания. Тази вечер ще слушате Симфония № 14, опус 135 за струнни и ударни инструменти, двама солисти - сопран и бас (изпълнителите са Неля Кравченко и Владимир Петров), написана по стихове от Федерико Гарсия Лорка, Гийом Аполинер, Вилхелм Кюхелбекер и Райнер Мария Рилке. Посветена е на Бенджамин Бритън, скъп приятел на композитора. Първото изпълнение на творбата е в Ленинград на 29 септември 1969 г. с Московския камерен оркестър под диригентството на Рудолф Баршай със солисти Галина Вишневска и Марк Решетин. А задграничната й премиера е в … България - преди 47 години с Камерния ансамбъл „Софийски солисти”, диригент е Васил Казанджиев, а солисти - Милкана Николова и Павел Герджиков. Композиторът разказва за симфонията: Написах я много бързо, но замисълът за това произведение висеше дълго у мен, още от 1962 г. Тогава оркестрирах вокалния цикъл на Мусоргски „Песни и танци на смъртта” - велико произведение, пред което винаги съм се прекланял. И ми хрумна, че съжаление, то има един недостатък … твърде кратко е: в целия цикъл само четири номера. Дали да не събера смелост и не опитам да го продължа… Бях поразен от темите, с каква висока мъдрост и художествена сила се разкриват в тях „вечните теми” за любовта, живота, смъртта, въпреки че в новата симфония аз имам свой подход към тях. Наричат този опус на Шостакович „симфония на смъртта”. Но не страхът от нея витае в музиката. Още един цитат от неговите мемоари: Глупаво е да се бориш със смъртта, но можеш и трябва да се бориш против насилствената смърт. Лошо е, когато хората без време си отиват от болест или нищета, но къде по-лошо е, когато човек убива друг човек. Тези мисли намират отражение в Четиринайстата симфония. Не се изправям в нея срещу смъртта, а срещу онези изверги, които убиват хора… Сталин умря, но наоколо – има още много тирани. Очакването на екзекуцията е тема, която цял живот ме е мъчила. Много страници съм й посветил в моята музика...

Двама събеседници участват в предаването - маестро Табаков, който говори за уникалната драматургия и форма на симфонията. Той споделя спомените си за първото й изпълнение у нас. И Екатерина Дочева, вдъхновителят на проекта за интеграла със симфониите на Шостакович.

петък, 26 май от 19.30 часа