През 2012 година Марианжела Анастасова, един от утвърдилите се съвременни български творци, представи поредната си изложба, с която приятно изненада своите почитатели. Изненадата не идва от техниката и материалите, както винаги разнообразни, а от наименованието – „Закваска“. Едно понятие, не само свързано с раждането на хляба или на така популярното българско кисело мляко…. Но и дълбоко послание, което като че ли остава малко скрито зад интерактивното въздействие на нейните картини.
С изложби и инсталации, като „Софийски локви“, „От другата страна на българския чадър“, „Станете птица“ и още много изяви у нас и в престижни художествени галерии във Франция, Мексико, Германия, Япония, Гърция, Италия, Марианжела Анастасова фокусира вниманието на публиката върху свободата да изразяваш себе си и търси различни форми за общуване и комуникация с другия. Убедена е, че нищо – нито в живота, нито в изкуството - не се случва само за себе си. Творческите изяви, преживяванията на всеки човек и средата, в която се формира отделната личност, са свързани видимо или невидимо - и в бита и някъде в пространството…А закваската е от особено значение за възприемането на свободата от твореца и за неговото пълноценно развитие…И най-вече онази закваска, която създава семейната среда…
Съвсем наскоро в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ беше представена книгата „Йордан Анастасов и Македонското освободително движение“. В това издание са събрани неговите спомени, като „един от най-достойните и авторитетни дейци на македоно-одринското революционно и легално ляво движение от 20-30-те и от 40-те до 70-те години на миналия век“, както го определя Цочо Билярски – съставител и редактор на книгата. А Йордан Анастасов е дядо на Марианжела. И за всеки, който е имал възможност да проследи еволюцията на нейното творчеството, вече е съвсем логичен стремежа на художничката да следва свободата и да я отстоява в своите проекти.
Родена в София, завършила живопис в Националната академия за изящни изкуства в Париж, учила графика и стенопис в Мексико, в това предаване Марианжела Анастасова споделя истории от своя личен музей …
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...