В областта на поп и рок музиката повечето продукции, албуми, компактдискове често пъти представляват сбор от песни, в които чуваме различни истории. За едни слушатели от значение е какво се пее, каква е фабулата, тъй да се каже. Други пък обръщат внимание на стила, поетичността. Те не толкова търсят отговор на въпроса за какво става дума, колкото ги интересува как е поднесена историята, как е изпята, дори – как се разказва чрез музика тази история. Като че ли най-голям е броят на най-малко претенциозните. В песенния жанр в рок и поп музиката продължават да се срещат находчиво създадени смислени истории, добре разказани чрез пеене и речитативи. И сигурно ще ги има, както ги е имало и преди. Сред песните-истории е „Момчето и аз“, с изпълнението на Георги Минчев, Гошо, както предпочиташе да го наричаме…
С музиката на Тони Дечев, гласовете на рок певицата Милена и Звезди от група „Ахат“, Гошо Минчев в авторския си текст разказва българска, младежка история от осемдесетте години. Песента представлява своеобразна музикално-словесна снимка на конкретен период у нас. История, която не губи чара си и днес, въпреки някоя-и-друга дума (бригада, пускам…), понятия, приемливи, но и трудно обясними за новите поколения в най-новото ни време.
Представяме ви и части от „Галантната Европа“, опера от Андре Кампра. По форма произведението представлява „опера-балет“: типичен, рафиниран френски съюз между театъра, операта и балета, а Кампра е сред първите композитори, прославили се в този синтетичен жанр, който в някаква степен ни напомня за съвременните „уърлд“ и „фюжън“. А творбата в своята история ни отвежда в работилницата на Амур – онзи неуморим, палав бог на любовта, който със стрелите си може най-неочаквано да порази сърцето на всеки човек. Върви усилена работа върху извайването на нова статуя на Амур за предстоящ празник, но както се случва – все някой се намира да обърка трескавите приготовления. И това е богинята на раздора, която иска да въвлече Европа във война. Разбира се, тя има опонент: богинята Венера, която пък напомня, че единствен победител винаги остава любовта. Тогава в спора на богините дали злото е по-силно или любовта, двете решават да направят бързо пътуване (круиз!) през Европа, за да разберат коя от тях е правата…
вторник, 28 ноември, от 23 часа
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..
Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..
Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..
Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..
Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..
Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..