„Галопиращият“ композитор и последният джентълмен в оперния свят, или Доницети и Алфредо Краус в една вечер

В края на ноември са родени Гаетано Доницети и Алфредо Краус, съответно преди 220 и 90 години. Прекрасен повод в съботната вечер да звучи музика от Доницети и гласът на знаменития испански тенор, който на мига грабваше и държеше в магнетичен транс всяка публика.
Алфредо Краус реабилитира романтичния стил на пеене и преоткри красотата му, отбелязва Джон Мартинес. - Отличната техника и вродена прецизност му донесоха невероятна певческа работоспособност и дълголетие. На сцената Краус магически се преобразяваше и буквално потъваше в образа. Добавете великолепна дикция, специфично за певеца моделиране на фразата, неподражаема естественост и искреност…
Когато през 1992-ра 64-годишният Алфредо Краус пя Неморино в Ковънт Гардън, смаяните критици изрекоха в един глас: Беше неотразим с елегантната си външност, жизненост, безпроблемни височини. С бистър глас, който принадлежи сякаш на млад мъж!
Доницети е един от предпочитаните автори на Алфредо Краус. Още се помни невиждания успех като Едгардо в „Лучия ди Ламермур“ – първо явяване в Ковънт Гардън. А публиката разпознава своя любимец, когото неотлъчно ще следва години наред. Едгардо без съмнение е сред най-великите преобразявания на испанския тенор. Усетил с всяка фибра на тялото си неистовия копнеж за любов и красота, който властва в партитурата на Доницети. Майсторът от Бергамо пък е успял както никой друг да превърне радостта и тъгата в неустоими трепетни мелодии, които уцелват право в сърцето…

Шедьоврите на Гаетано Доницети се появяват един след друг с удивителна бързина. Така му лепнали прякора „галопиращия“ композитор. Над партитурата на „Лучия ди Ламермур“ работи обаче около половин година. За Доницети това е дълъг срок. Обмисля всичко до най-малката подробност. Изследователите твърдят, че съвършеният му почерк достига ненадминат връх! Скоро след невиждания триумф на премиерата в Театро Сан Карло в Неапол през 1835 година, Доницети е сполетян от ужасна трагедия: през лятото на 1837 умира от холера съпругата му Вирджиния. Умират и трите им деца…
Мнозина завиждат на славата ми… А не знаят колко мъчително е моето съществуване! Как ме гнетят пристъпите. Иска ми се да крещя! Може би съм луд… Отново мъгла обви съзнанието ми, но трябва да работя! Добрата ми скъпа Вирджиния ме остави сам. Преди още да е навършила 30! Проклет живот! Уви, призванието на артиста е да разсмива другите, когато сам плаче…, покъртителна изповед на Гаетано Доницети.

Установява се в Париж, а съдбата му праща лъч светлина. Струва ми се, че победих кошмарите… Живея сред весела и безгрижна компания. Пиша много, а оперите ми се приемат с възторг от парижани. „Херцогът на Алба“ и „Дъщерята на полка“ подлудиха публиката, обнадежден е Доницети. Така е, спор няма! Всички били във възторг от увличащата енергия и непринуденост, с които тече действието в „Дъщерята на полка“.
От прословутата лекота, яркост и свежест на прелестните мелодии.
Либретото на Сен-Жорж и Баяр ни връща в началото на 19 век, когато Тирол е окупиран от Наполеон. А Мари – перачка и своеобразен талисман на полка и нейният избраник Тонио трябва да преодолеят куп изпитания, за да запазят любовта си.

В съботната вечер ще си припомним перипетиите на Тонио и Мари в паметен спектакъл, състоял се през май 1986 година. Парижката Опера комик буквално се пука по шевовете. Публиката е затаила дъх, предвкусвайки насладата от премиерния спектакъл на „Дъщерята на полка“. Бруно Кампанела е на диригентския пулт, а Алфредо Краус и Джун Андерсън в главните роли взривяват залата!
Не по-малко бурни били страстите на същото място на абсолютната премиера на комичната опера от Доницети през февруари 1840 година.
Колкото до Алфредо Краус, той обичаше да казва: Когато се захващаш с пеене, трябва да направиш своя избор: истината ли ще търсиш, или ще се плъзгаш по повърхността на сюжета воден от измамен блясък и евтини трикове.
Исках да внуша от сцената простите истини за живота. Да се докосвам до потайните кътчета в душата, усещайки дъха на дошлите в залата…
И още: Не са чак толкова много оперните заглавия в моя репертоар, признава легендарният тенор. Предпочитам качеството пред количеството, тъй че броят на ролите приблизително е 40. Успехът идва, когато овладееш сравнително неголям, но стабилен репертоар. Не обичам записите! В студиото си затворен, сякаш в клетка, а спектакълът винаги е изпълнен с живот! Той има своя душа. Там е истината в изкуството!, не се колебае и за миг Алфредо Краус, когото многобройните фенове по цял свят наричаха с нескрито обожание последния джентълмен в оперния свят.

събота, 2 декември, от 21 часа

Съдържание на операта „Дъщерята на полка“