Завършва специалност „Стенопис” при проф. Мито Гановски, НХА София. От 1994 г. работи в СУ „Св. Климент Охридски” в специалност „Изобразително изкуство”. От 1997 г. е хоноруван преподавател по дисциплината „Живопис” в НХА в специалностите „Графика” и „Книга и печатна графика”. От 2005 г. е доктор по педагогика, а от 2013 г. е професор по „Рисуване и композиция” в СУ „Св. Климент Охридски”. Работи в областта на живописта - кавалетна и монументална, има специален интерес към работата върху хартия. Член е на СБХ от 1991 г. От дипломирането си досега участва активно във всички изложби, организирани от СБХ и частни галеристи и фондации. Носител на няколко награди и отличия (за портрет на Св. Обретенов, за рисунка, за стенописна композиция, за учебен етюд) по време на следването си и в следващата си творческа дейност. Творчески специализации - 2005 г. - Cite des Arts, Париж и 2012 г. - La Escosesa, Барселона, 2015 - Oberpfalzer Kunstlerhaus, Швандорф, Германия.
От 1986 до 2016 г. има редица самостоятелни изложби в галерии в София, Пловдив, Русе, Варна, Велинград, Берлин - Германия, Барселона - Испания, Македония и други. Автор на монументални творби за частни и обществени сгради.
В периода 2000-2016 г. има следните номинации за живопис от изложба „XIX Национална традиционна изложба на художниците педагози „Велико Търново 2013” и изложба „Послание през вековете”; диплом за рисунка от „Първо биенале на рисунката” и диплом за живопис от „Изложба на североизточните художници”, Номинация за живопис от изложба на Alianz България, София, 2016 г. През 2001 г. получава награда за живопис „Никола Канов”, през 2015 г. получава награда за живопис от изложба „Земята на Ботев”, град Враца; през 2014 г. - Сребърен медал от изложбата „Тайните на живота”, град Москва, Русия.
Нейни работи са притежание на държавни галерии и частни сбирки както в България, така и в Македония, Румъния, Русия, Германия, Великобритания, Кипър, Молдова, САЩ, Испания, Сърбия, Франция, Гърция, Черна гора и други. Живее и работи в София.
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...