Тодор Цачев донесъл своята мечта чак от Америка, ала я посадил в малкото българско градче Златица. Оттогава се минали няколко години и всеотдайният му труд се отплатил. Затова и не минава ден, без да се порадва на плодовете й.
Няма значение къде живееш, щом всеки ден се грижиш за мечтата си. Тези думи побират един специален ден, в който Тодор Цачев се влюбил в американските маршируващи оркестри, но и един неравен път, превърнат в личен и единствено възможен. А всичко тръгнало от една студентска бригада в Съединените щати и от един стадион.
През 2004 г. Тодор се впечатлил от стотиците американски деца с красиви униформи, които свирели и едновременно с това правели сложни фигури с телата си. Завърнал се в България с намерението да основе собствен маршируващ бенд. Прекарал обаче пет години в оркестъра на Музикалния театър и в биг бенда на БНР, преди да започне да чука на врати. В София училищните директори го посрещнали ентусиазирано, но щом чули, че трябват пари за инструменти, му обърнали гръб. Разочарование изпитал и когато наел зала в читалище, разлепил обяви, но нито един ученик не дошъл, дори от любопитство. Тодор обаче не се отказал, купил музикални инструменти със собствените си пари и тръгнал в Челопеч, Пирдоп, докато не стигнал до старопланинското градче Златица, където директорката на местното училище прегърнала идеята, а кметицата му връчила граждански договор с условието веднага да започне.
В София, колкото и усилия да хвърлях да направя оркестър, все удрях на камък, докато в провинцията успях само след няколко опита. Може би защото децата там не са преситени от най-различни дейности и бендът беше нещо ново и интересно за тях – казва Тодор.
Подбрал 16 деца, колкото били и инструментите, нарекъл ги “Маршируващи звезди” и започнал с тях под нулата, тъй като те дори не познавали нотите.
По време на заниманията децата усетиха моето огромно желание и себераздаване и ми повярваха – спомня си Тодор Цачев. – Но днешните деца се мотивират много по-различно, отколкото в миналото, затова и мотивацията е най-трудна за постигане. Без нея обаче не може, тъй като музикалният инструмент е чуждо тяло и трябва да се трудиш вкъщи, за да го овладееш.
След като децата понаучили основните мелодии, Тодор Цачев се обърнал към фондация “Америка за България” с молба да им помогнат за униформи. Получил обаче много повече – средства за нови инструменти, за да разшири оркестъра, летни, зимни лагери и множество концерти. Сред изявите, с които музикантите се гордеят, са полуфиналът в “България търси талант”, участието на джаз фестивала в Банско и концертът в Пирин на 2000 м. надморска височина край езерото “Окото”. Най-големият си успех обаче постигат през миналата година в Цюрих на световното първенство за младежки духови оркестри, където не просто свирят с най-добрите бендове, но са единствените чужденци, допуснати на откриването.
Тодор поканил най-големия побойник в училището да свири на барабани в бенда и днес от проблемното му поведение няма и следа. А най-срамежливото момче, което в час по музика не вдигало глава от чина, днес е централен шоумен на бенда. В такива моменти много се радвам, че чрез един училищен оркестър децата намират себе си и променят поведението си към по-добро, добавя с гордост техният ръководител.
Когато се заселил със съпругата си в с. Мирково, 34-годишният Тодор Цачев имал едно дете. Днес той се радва на цели четири и казва, че животът му на село се е променил към по-добро. Щом човек следва мечтите си, няма значение къде е, важното е да се чувства добре.
Снимки: marchingstars.org
Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..