За първи път български премиер взе участие във възпоменателната церемония по повод 75-годишнината от депортирането на повече от 7 хиляди евреи от територията на днешна Македония в концлагера „Треблинка“. Посещението на българския премиер Бойко Борисов в Скопие е безпрецедентно – коментира Мартин Минков, дългогодишен кореспондент на БНР в македонската столица:
Посланието е изцяло ориентирано към бъдещето, но то стъпва на базата на едни тежки исторически факти. Всяка година в Скопие се провежда т. нар. „Марш на живите“. Всеки път този марш е изцяло ориентиран срещу България. Преодоляването на този начин на мислене по повод на трагичните събития отпреди 75 години е изключително позитивен знак, че нещо същностно се променя в отношенията между България и Македония. Антибългарската риторика, като се изключат отделни македонски медии, беше сведена до минимум. Изключително хуманен човешки жест имаше в думите на Бойко Борисов: „Скърбим за всеки човешки живот, пратен да изгори в нацистките лагери.“ Тези думи звучат някак по-различно у нас, защото ние сме спасили нашите 48 хиляди евреи. На територията на т. нар. стари предели на България, които са се намирали под българска администрация, но всъщност под нацистки ботуш (Македония и Северна Гърция) евреите не са получили българско гражданство и не са могли да бъдат спасени– това са факти. Съжалението за тези събития, изразено от Бойко Борисов, отекна много широко в македонската общественост, въпреки запазените все още исторически предубеждения към България и по-специално към този период от историята.
Българският премиер спомена и нещо, което е по-близо до съзнанието на съвременните македонски граждани – ужасът на войните в бивша Югославия, кървавият начин, по който тази федерация се разпадна – събития, които не трябва да се повтарят на Балканите:
За нас тези събития бяха все пак малко по-отдалечени, докато хората в Македония ги преживяха. Заради това не разбирам все още робуващите на идеологеми хора – такива има и у нас, но още повече сред медиите и кръговете на опозицията в Македония, които се стремят да поддържат непрекъснато напрежение между България и Македония. Искам да споделя нещо, което за мен беше много показателно. Един от изтъкнатите македонски историци – македонист и по същността си с непробългарски настроения, Тодор Чепреганов, каза силни думи. Сравни жеста на Бойко Борисов с отиването му в Скопие по повод 75 годишнината с историческия жест, който направи канцлерът на Федерална република Германия Вили Брандт, отивайки във Варшава на първото си посещение и когато положи венец пред жертвите на събитията по време на войната във Варшавското гето.
Историкът Тодор Чепреганов определи като „храбро държавническо решение“ това посещение на Борисов в Скопие. Мисля, че това е едно сериозно послание, което се надявам и повече хора в Македония да чуят, допълва Мартин Минков. Успява ли България в намерението си да присъства по-осезаемо в Македония – медийно, културно и икономически и усеща ли се това от хората там?
Разбира се, че се усеща, особено в икономически план. Много бързо след подписването на Договора за приятелство и добросъседство имаше едно отпушване на икономическите взаимоотношения. Общуването между хората, дори и в периоди на замразени междудържавни отношения, никога не е преставало. Все пак обаче, има много какво да се направи по отношение на културата, на познаването на съвременното българско изкуство, на българските медии, което далеч не е на необходимото ниво. Трябва да кажем, че същото се отнася и за присъствието на културата на съвременна Македония в България. Има и още една трудна задача за решаване – това е формирането на работна комисия от научни дейци от Македония и България, които да успеят бавно, на научна основа и с аргументи да сближат начините, по които разчитаме нашата история. Защото никой не може да отрече колко обща е тя.
Мартин Минков е оптимист и оценява като безупречен начинът, по който България демонстрира амбицията си като страна – член на ЕС, да направи необходимото за максимално отваряне на Съюза към проблемите на Западните Балкани и гарантиране на тяхната европейска перспектива. В това отношение за нас най-важни са непосредствените съседи и на първо място – Македония, каза в заключение Мартин Минков.
Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..