Регионалният исторически музей (РИМ) в Сливен дари свои издания на библиотеката „Христо Ботев” в Кишинев. Тя е създадена през 1992г.от българската диаспора в Молдова и е филиал на градската библиотека. Книгите в нея са на бесарабски българи, българска класическа литература, а най-търсени са изданията, свързани с историята на прародината България. Тук на всеки празник се събират българите, провежда се курс по български език, създаден е и състав за народни танци. Едно тачено кътче от сънародниците ни в молдовската столица. За новото попълнение в библиотеката за Радио България разказва директорът на РИМ-Сливен Николай Сираков:
Не само на библиотеката „Хр. Ботев” в Кишинев, а и на Болградската гимназия в Украйна подарихме наши издания. Не трябва да забравяме, че по време на Руско-турската война от 1828-29 година, след оттеглянето на руските войски, голяма част от населението от Сливенско и Ямболско, заминава в днешна Бесарабия и се заселва там. Съвсем нормално е нашият музей да има специално отношение към тази проблематика. Тук работят специалисти, които правят проучвания точно за тази емиграция. Няколко са били емигрантските вълни през различни години. Имало е и реемиграция. Идеята ни бе да им предоставим издания, които отразяват тази проблематика. Изпратихме предимно издания на РИМ- Сливен с изследвания и, разбира се, с акцент върху тази тема, чувствителна и за живеещите там наши сънародници. Обогатили сме изданията с материали с етнографски характер, археология и т. н. Целта ни е да популяризираме и да привлечем бесарабските българи към историята на прародината, да усетят, че ние мислим и работим за тях. Те са наши сънародници и трябва да запознаем по-младите хора с техните корени, че те са от нашите земи и район и тук са живели техните прадеди.
Има ли интерес от бесарабските българи да идват и да търсят своите корени на място?
Ние поддържаме тесни контакти с всички организации, които изразяват интересите на нашите бесарабски българи в Молдова. Много активно работим и с бесарабските българи в Украйна. Побратимени сме с град Мелитопол в Източна Украйна, около него има над 33 български села. Също така поддържаме тесни връзки с Одеса, където е съсредоточена голяма българска диаспора. Постоянно при нас идват бесарабски студенти. Водят се практики. Ние ги включваме и в наши проучвания. Преди няколко години участваха в археологическите разкопки на крепостта Туида (археологически паметник от епохата на късната античност).
Тогава с нас работиха бесарабски българи от Молдова и от Украйна. Идеята е чрез наука и култура да ги привлечем и да им покажем, че стоим твърдо до тях и ги подкрепяме. Смятам, че успешно изпълняваме тази нашата мисия.
Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..