Символиката на яйцето се е променяла през вековете. Най-старите щраусови яйца, украсени с резба, открити в Африка, са на възраст около 60 хиляди години и са служили за подарък. Златните и сребърните яйца присъстват в погребалните обичаи на шумери и египтяни. Езическите вярвания на различните народи гласят, че яйцето е символ на Вселената, плодородието и пролетното възраждане на природата. Християните са възприели оцветените в червено яйца като символ на Христовата кръв. А днес боядисаните яйца са неизменен символ на светлия празник Великден и част от неговата обредност.
Яйцата се боядисват сутринта на Велики четвъртък или на Велика събота от най-старата жена в къщата. По традиция първото яйце винаги е червено.
Червеното яйце символизира плодородието и възраждащата се природа, – обяснява етнологът Димитър Василев от Националния исторически музей. – То е основният символ, който от една страна е свързан с плодовитостта, а от друга страна има апотропейна или магично-предпазна функция. Черупките на червеното яйце се използват в много обредни действия: поставят се на вратата срещу урочасване и магии, във вода, за да може след това от тази вода да пие болен човек. Слагат се в яслите при животните, за да ги предпазят от болести. Преди първата сеитба червените черупки се хвърлят в нивата. А червено яйце присъства и в украсата на обредните великденски хлябове. Затова червеното яйце е най-важното, а след него се боядисват и „пишат” останалите яйца.
Характерно за „писаните” яйца е, че се изписват с помощта на восък и специален инструмент за писане с восък (писалка), накрайникът на който представлява конус, през който изтича разтопеният пчелен восък. Използват се основно две техники. При едната яйцето предварително се разчертава на няколко части, след което с помощта на писалката и восъка се нанасят орнаментите, яйцето се потапя в боя и накрая восъкът се изтрива. По този начин яйцето е цветно с бели шарки. Или пък яйцето се боядисва два пъти – един път с жълта боя, а след нанасянето на восъка – с червена, и след свалянето на восъка се получава червено яйце с жълти орнаменти.
При другата техника яйцето остава бяло, небоядисано, като с восък се начертават само контурите, след което вътре се оцветяват различни елементи. За белите яйца се използва специален черен восък и една характерна техника с точици. Ето какво разказа още Димитър Василев:
От задължителните елементи обикновено има кръст, който е наложен от християнството. Има задължителни растителни орнаменти, а от животинските често се изобразява пилето, което е универсален символ на мира и на благоденствието. Освен това на яйцата се пишат и имена, най-често на деца, също така се изписва „Иисус Христос Спасител”, което също е привнасяне на християнски елемент.”
И още нещо интересно:
Писането на яйца не е уникална българска традиция, в доста славянски страни могат да се видят разновидности на този християнски обичай, – уточнява Димитър Василев. – Но това е много стара декорация. Не може да се каже точно кога е възникнала, но със сигурност в България се развива от втората половина на XVIII век и през целия XIX век, когато яйцата, освен чисто декоративна, имат и много силна обредна функция.
През последните 15-20 години се наблюдава възраждане на старинните обичаи, както и на технологията на „писаните” яйца. Много повече хора се запознават с нея и започват да я практикуват. Тук основна роля имат интересът към традициите, както и многото институции и музеи, които правят работилнички за „писани” яйца. Децата трябва да бъдат обучавани в този тип народна традиция, – убеден е Димитър Василев, затова всяка година Националният исторически музей организира ателие, в което децата безплатно имат възможност да украсят яйца по тази стара технология, а и да научат повече за традициите и обичаите на Великден под вещото ръководство на специалисти от музея и майсторката в писането на яйца с восък доц. д-р Светла Ракшиева.
В навечерието на 24 май, наричан най-българския празник, обръщаме поглед към традиционните ни песни, посветени на книгите и учителите. Те са съхранили доказателства за пословичната любов на българина към знанието и духовността, за уважението към образованите хора. Денят на Св.св. Кирил и Методий се отбелязва като църковен празник още през..
Един от най-великите светители и чудотворци на IV век, Свети Спиридон, бил прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот , както е записано в житието му. Днес православната църква почита неговата памет. В българските традиционни вярвания Св. Спиридон се приема за покровител на конете и едрия домашен добитък, но преди всичко той е патрон на..
Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е преименувано на Драгиново, в чест на поп Методий Драгинов – православен духовник, автор на летописи за..
Янка Рупкина, една от емблемите на българската народна музика, тази година отбелязва две сериозни годишнини – шест десетилетия на сцената и осем от рождението си. Легендарната ни певица е родена в Странджанския край. Нейните земляци от с. Богданово, Бургаско, се гордеят с гласовитата Янка и дори са нарекли клуб на нейно име. По цял свят е..
От незапомнени времена шевиците, които украсявали българските носии имали своето специално предназначение. Освен красив орнамент, разкриващ информация за социален статус и принадлежност към даден регион, в шевиците са кодирани и скрити послания. Неслучайно те изпълнявали ролята на ограждащ елемент около откритите части на тялото. Важен елемент..
Преди няколко месеца излезе от печат сборникът „Българщици“, събрал 672 непубликувани народни песни от архива на Коста Колев. Известният акордеонист, композитор и диригент напусна този свят през 2010-а на 89-годишна възраст. Остави хиляди обработки на фолклорни образци, авторски творби в народен стил, музика към танцови постановки… Десетилетия..
Зелените поляни около гара Аврамово – най-високата железопътна станция на Балканите, стават сцена на събора „Край теснолинейката“. Събитието е тази неделя (12 август), а инициатор и основен организатор е гражданско сдружение „За теснолинейката“. Тези, които следят новините, сигурно помнят как преди пет години едно момче започна битка с..