„Валкюра“ от Байройт

БНР Новини
Камила Нилунд (Зиглинда), Кристофър Вентрис (Зигмунд) и Георг Цепенфелд (Хундинг) в първо действие на „Валкюра“
Снимка: Bayreuther Festspiele / Enrico Nawrath

В месеца, когато музикалният свят ще отбележи 205 години от рождението на Рихард Вагнер (22 май 1813 - 13 февруари 1883), в съботната вечер предлагаме на опероманите уникално преживяване – запис на „Валкюра“ от Байройтския фестивал. Датата е 30 юли 2017, дирижира Марек Яновски, сред звездните солисти са Камила Нилунд, Катрин Фостър, Кристофър Вентрис, Георг Цепенфелд и Джон Лундгрен. Провокативната постановка на тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ на именития немски режисьор Франк Касторф (роден през 1951 в Източен Берлин) беше представена за първи път в Байройт през юбилейната за Вагнер 2013 година. Тогава на диригентския пулт бе Кирил Петренко – изключителен талант, роден през 1972 година в музикално еврейско семейство в сибирския културен и промишлен център Омск. В последните години Петренко (по-точно неговият произход) е истински трън в очите на някои много патриотично настроени немски меломани, въпреки че от 18-годишен живее в Австрия, има австрийско гражданство и е завършил престижния Виенски университет за музика и изпълнителски изкуства в класа на прочутия Урош Лайовиц. Кариерата на Петренко започва от Виенската народна опера, след което продължава изцяло в Германия: Майнинген, Берлинската Комише опер, Баварската държавна опера, Байройтския фестивал. Последното назначение и реализацията на „Пръстена“ от 2013 предизвика не само възражения, но и злобни коментари. Но когато през 2015 бе обявено, че Кирил Петренко е следващият главен диригент на Берлинската филхармония – първият евреин и първият роден в Русия, заел този пост за цялата над 130-годишна история на състава, немската преса избухна: „Еврейски гном ще оглави Берлинската филхармония!!!“. Впрочем, още през 2013 на Байройтския фестивал очевидци свидетелстваха, че сред завистниците на Петренко са предимно „неудачници на средна възраст“. Както и че младите хора в публиката и възрастните, опитни вагнерианци са във възторг от тандема Касторф-Петренко. Част от критиката тогава също обяви Петренко за най-голямото откритие на Байройт от 2013. Журналисти отчетоха чудесната, интелигентна работна атмосфера, създадена от Касторф и Петренко, в която като че ли е присъствала безусловна уговорка: Касторф не се меси в музиката и дава свобода на певците, а Петренко не пречи на постановъчните идеи. Концепцията на Касторф е била предсказуема и още преди премиерата театроведите отсичат: „където е Касторф, там са Ленин, Мао, критика на империализма, декори, припомнящи естетиката на ГДР...“. В случая идеята отново е била достатъчно семпла и ясна. Касторф е намерил подходящ съвременен еквивалент на митичното Рейнско злато. Досещате ли се? Естествено – нефтът и всички световни страсти около тази енергийна субстанция, започнали около 1860 година в Пенсилвания. Епохата на Рокфелер и Родшилд, находището в Баку, аспирациите на новата държава СССР към „златото“ от Баку, Йосиф Джугашвили в Баку, призракът на Студената война, бащите на новата митология – Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин и към този списък – другаря Мао... Но никой не е предполагал какво ще сътвори Петренко, а той се е представил повече от убедително. След спектаклите критици определят звука на Байройтския оркестър като „мек и копринен“, а една от рецензентките на руското издание Opera News пише: „Слушайки Петренко е трудно да си представиш как е възможно някой да мрази музиката на Вагнер“.

Четири години по-късно, през лятото на 2017 на мястото на Петренко в Байройт застава знаменитият немски диригент от полски произход Марек Яновски, който от 2002 е главен диригент на СО на Берлинското радио. Със сигурност много по-приемлив за консервативните немски патриоти и вагнерианци, Яновски е един от безусловно признатите световни интерпретатори на Вагнер. През юбилейната 2013 холандската фирма Pentatone реализира целия „Пръстен“, както и „Танхойзер“ с водещи европейски солисти и съставите на Берлинското радио, дирижирани от Яновски. Но тази Вагнерова серия започна още през 2011 с „Летящия холандец“ и „Нюрнбергските майстерзингери“ и продължи през 2012 – с „Лоенгрин“, „Тристан и Изолда“ и „Парсифал“. Така Яновски регистрира почти цялото Вагнерово творчество, с изключение на първите три младежки опери, а през 2016 на пазара излезе още едно издание на „Пръстена“ под неговата палка – отново със съставите на Берлинското радио, но с други солисти.
След спектаклите на „Пръстена“, дирижирани от Яновски миналата година в Байройт, немската критика реагира с удовлетворение. Затова пък някои изтъкнати британски специалисти не пропуснаха да демонстрират ерудиция и взискателност. В материала на Марк Бери, публикуван в сайта wagneropera.net, четем:
„Неговата репутация (на Яновски) – до голяма степен сред тези, които не одобряват третирането на Вагнер като драма, обилно поръсена с псевдо „автентичност“, е мистерия за онези, които познават великите Вагнерови диригенти – както съвременни, така и от миналото. Най-доброто, което може да се каже за начина, по който той проведе първите две действия (на „Валкюра“) – между другото великолепно изсвирени от Байройтския фестивален оркестър, е че беше добро изпълнение. Нямаше кастастрофи; слава на Бога, не бяхме на лондонската планета Папано. Но и нямаше велико прозрение или проникновение...“.

Е, за българските оперомани, особено за родните истински ценители на творчеството на Вагнер, всяко изпълнение от Байройт е щастие и откровение, въпреки мненията на разглезената европейска критика. Тъй че, препоръчвам на всички спеткакъла на „Валкюра“ от 30 юли 2017 в Байройт. Ще слушате прекрасни солисти и действително великолепния Байройтски фестивален оркестър, дирижирани от Марек Яновски. В ролите:
• Зигмунд – Кристофър Вентрис
• Хундинг – Георг Цепенфелд
• Вотан – Джон Лундгрен
• Зиглинда – Камила Нилунд
• Брюнхилда – Катрин Фостър
• Фрика – Таня Ариане Баумгартнер
• Герхилда – Карълайн Уенборн
• Ортлинда – Дара Хобс
• Валтраута – Щефани Аутцийл
• Швертлайта – Надин Вайсман
• Хелмвига – Кристиане Кол
• Зигруна – Марайке Мор
• Гримгерда – Симоне Шрьодер
• Росвайса – Александра Петерзамер

Съдържание на „Валкюра“

събота, 12 май, от 20 часа



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Илюстрация към I действие на „Макбет“ от Джузепе Верди от 1865 г.

"Maкбет", опера в 4 действия от Джузепе Верди

Либрето: Франческо Мария Пиаве (по едноименната трагедия на Шекспир) Първо изпълнение: 14 март 1847 г., Флоренция, Италия Първо изпълнение в България: 4 април 1975 г., "Мартенски музикални дни", Русе Действащи лица: • Дънкан, шотландски крал – без пеене • Макбет, пълководец – баритон • Банко, пълководец – бас • Лейди Макбет, съпруга..

публикувано на 07.11.25 в 10:19

Иван Сусанин (Живот за царя) - опера в 4 действия с пролог и епилог от Михаил Глинка

Музика: Михаил Глинка Либрето : барон Георгий фон Розен, редакция Сергей Городецки Първо изпълнение : 9 декември 1836 г., Санкт Петербург Първо изпълнение в България: 27 ноември 1940 г., София Място и време на действието : Русия, с. Домнино, Москва и Полша, от есента на 1612 г. до зимата на 1613 г.  Действащи лица: • Иван Сусанин, селянин от..

публикувано на 10.10.25 в 09:45

"Цигански барон", оперета в три действия от Йохан Щраус-син

Либрето: Игнац Шнитцер по повестта "Сафи" на Мор Йокай. Първо изпълнение: 24 октомври 1885, Виена, Австрия. Първо изпълнение в България: 1921, София, Свободен театър. Действащи лица: • Сафи, млада циганка – сопран • Шандор Баринкай – тенор • Граф Петер Хомонай – баритон • Калман Жупан, богат търговец – бас • Арсена, негова дъщеря – сопран •..

публикувано на 04.10.25 в 07:50

"Геновева", опера в 4 действия от Роберт Шуман

Музика: Роберт Шуман Лобрето:  Роберт Шуман по произведения на Лудвиг Тик и Фридрих Хебел Премиера:  25 юни 1850 г., Лайпциг. Действащи лица: •  Зигфрид, граф на Брабант – баритон •  Геновева, негова съпруга – сопран •  Голо, приближен на графа – тенор •  Маргарита, придворна – мецосопран •  Хидулфус, епископ на Триер – бас •..

публикувано на 06.06.25 в 13:05

"Роберто Деверьо", опера от Гаетано Доницети в три действия

Операта е базирана върху трагедията на Франсоа Ансело "Елизабет Английска". Либрето: Салваторе Камарано. Световна премиера: 29 октомври 1837, Неапол, театър "Сан Карло". В България операта не е поставяна никога. Действащи лица: • Елизабет Първа, кралица на Англия – сопран • Херцог Нотингам – баритон • Сара, херцогиня Нотингам – мецосопран •  Роберто..

публикувано на 04.04.25 в 11:45

"Хофманови разкази" на Жак Офенбах, опера в пет действия

Операта е по едноименната пиеса на Жул Барбие и Мишел Каре, базирана върху приказки на Е. Т. А. Хофман Либрето: Жул Барбие Световна премиера (без действието "Жулиета"): 10 февруари 1881, "Опера Комик", Париж Първо изпълнение в България: 9 март 1922, София Място и време на действие - Нюрнберг, Германия; Венеция, Италия - началото на ХІХ век..

публикувано на 27.02.25 в 15:36
Сцена от VI действие на операта „Ернани” от Верди

"Ернани", опера в четири действия от Джузепе Верди

Музика: Джузепе Верди Либрето: Франческо Пиаве по драмата на Виктор Юго. Представена за първи път: 9 март 1844 година във Венеция.  Действащи лица: • Ернани - бивш благородник, в момента разбойник (тенор)   • Елвира - годеница на Да Силва, влюбена в Ернани (сопран) • Гомес да Силва - испански благородник (бас) • Дон Карлос - бъдещият Карл V,..

публикувано на 21.02.25 в 12:18