За четвърти път в живота си съм в Израел. Поканена съм да отразя в репортажи Дните на българската култура в град Бат Ям (28-31 май) за програма „Христо Ботев” на БНР. Празниците са под егидата на кмета на Бат Ям г-н Йоси Бахар. Създател на фестивала е Весела Райчинова – журналистка, поетеса и продуцент на международния проект „Българска душа на святата земя”. Тази година в трите фестивални дни бяха поканени да се изявят актьорите Добрин Векилов - Дони и Иван Радоев с постановката „Детектив” на театър „Българска армия”, режисьорът и актьор доц. Ивайло Христов с филма си „Каръци”, художничката, арт експерт и журналист Райна Дамяни, народната певица Петя Кенанска, поетесата Катя Кремзер, артистичният дует Дони и Нети, Етиен Леви – доцент, вокален педагог и обичан артист, и младата художничка Росина Йовчева от Кюстендил, която предпочете да бъде на фестивала в Израел, вместо на абитуриентския си бал – нещо, което организаторите на фестивала веднага оцениха.
„Българска душа на святата земя” – чрез този международен фестивал всяка година преоткривам Израел. Разбирам, че отново са се обединили в усилията си два фестивала – израелският, но и българският „Израел, мой възлюбен” от гр. Пазарджик, който за втора година гостува на Святата земя – казва неговият директор Екатерина Тодорова.
Целта на проекта е съхранението на културното наследство на двете страни и обмен на култури между потомците на двата приятелски народа – допълва я Весела Райчинова. За догодина мечтае петото издание на международния арт форум „Българска душа на святата земя” да бъде с още повече артисти. Сега за пръв път в рамките на фестивала е обявен международен литературен конкурс „Небесни меридиани”. До дни се очаква да узнаем и първия носител на литературната награда „Мони Папо”.
В днешното издание на „Време и половина”, посветено на Дните на българската култура в Израел, говорят гласовете на участниците във фестивала „Българска душа на святата земя”, с които посетихме градовете Бат Ям, Тел Авив и старо Яфо, разгледахме християнските светини на Йерусалим, Назарет и Витлеем и за пръв път стъпихме в митичните бахайски градини на Хайфа.
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...