Млади архитекти и инженери, обединени от любовта си към самобитната красота на българските възрожденски къщи, издирват многовековни знания, предавани чрез поколения майстори строители по нашите земи. Не само за да съхранят безценните умения, но и да възвърнат по автентичен начин някогашното великолепие на помръкналите с времето фасади.
Преди няколко години седмина специалисти в областта на строителството и проектирането на сгради създават сдружението “Мещра”, поставяйки си за цел да развиват алтернативни форми на обучение – чрез тях да помагат за опазването на културното наследство и популяризирането му, както и да споделят традиционни знания и занаяти с младите хора. И не случайно си избират за име “Майстор”, само че на тайния език, на който дюлгерите се разговаряли пред чорбаджиите си.
Първата задача ги отвежда в село Долен – архитектурен резерват в Родопите, където описват възрожденските къщи, разговарят с хората за техните традиции и начин на живот, запознават се с местните майстори, славещи се като най-добрите в каменната зидария и реденето на тикли (каменни плочи за покриви). Имат ли и днес обаче място старите строителни похвати?
Да, накратко отговарят мещренци. Защото някогашните занаяти дават познания за техниките, изпитани през вековете. И защото вече не познаваме естествените материали и подценяваме качествата им.
Страната ни разполага с 15 архитектурни резервата. В някои села също се срещат ценни възрожденски къщи, които, за съжаление, си отиват заради обезлюдяването по тези места и неумението на притежателите им да ги поддържат. Но чия е грижата за това – на собствениците, на общините, на държавата?
Грижата за реставрацията на старите къщи е на всички страни – няма как да кажем, че е само на една от тях – смята инж. Петя Груева. – Но ако собствениците не ценят своите домове, не може да се очаква и държавата да им помогне, без те самите да го поискат. Затова и трябва всички страни да участват в процеса.
Съвсем скоро мещренци отново тръгват на път, за да се запознаят с уменията на местни строители и да разкажат за традициите в строенето на старите къщи.
Първата работилница ще бъде в село Лозен, Източните Родопи, в края на юли, където ще се докоснем до магията на сухите каменни зидове, кирпичените шедьоври и тиклените покриви – разказват двете специалистки. – Ще представим характерната в района архитектура и традиционните строителни техники, както и ще възстановим глинените мазилки на автентична кирпичена къща.
В средата на август пък, заедно с Етнографския музей на открито “Етър”, за трета година ще приложим образователната програма “В света на старопланинската архитектура” – отново с лекционна и практическа част. Лекциите ще бъдат за традиционната възрожденска архитектура в околността, а практиката с местни майстори, които ще ни покажат как се изгражда суха каменна зидария, как се прави дървен скелет и пълнеж от плет и глинена мазилка на стена от възрожденска къща.
Но преди всичко това ще проведем теренно проучване на строителните занаяти в Стара планина, за да документираме материалното и нематериалното културно наследство в девет села. А накрая ще направим изложба с постигнатите резултати.
Снимки: meshtrango.com
Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..