Ричард Тъкър – един от най-прославените американски тенори

30 години Тъкър бе една от най-ярките звезди на МЕТ. Звезда с непомръкващ блясък чак до внезапния си край на 8 януари 1975 година. На другия ден Ню Йорк Таймс излиза със заглавие: „Първият тенор на МЕТ не е вече между нас…“ Ричард Тъкър умира, когато е на върха на славата. В Мичиган, по време на поредното концертно турне със своя приятел – знаменития баритон Робърт Мерил. Часове преди да се появят на сцената, Тъкър получава инфаркт… Огромна е покрусата на хилядите фенове, а Мерил изрича: „Той бе най-блестящият тенор, когото някога съм слушал…“ В средата на 50-те години пък  шефът на МЕТ, вездесъщият Рудолф Бинг възкликва: „Карузо, Карузо… Само това чуваш навсякъде…Има обаче и друго име! То е Ричард Тъкър! Убеден съм, един ден ще се гордеем с това име. Ще разказваме, че сме имали честта да аплодираме на сцената Ричард Тъкър, пленени от изумителната му дарба на първокласен оперен артист…“   
Кариерата на Ричард Тъкър обаче започва с фалстарт. Първото прослушване в МЕТ, уви, не води до ангажимент.
Вторият път обаче, през 1944 г., Едуард Джонсън, тогавашният шеф на най-престижния американски оперен театър решава, че е дошъл моментът да даде шанс на Ричард Тъкър. Той трябва да научи партията на Енцо от операта „Джоконда“ на Понкиели, а дебютът на 25 януари 1945 г. бележи началото на изключително успешна кариера.
Критиците не пропускат да наблегнат на факта, че Тъкър принадлежи към елитна група американски певци, които през 30-те и особено 40-те години издигат неимоверно престижа на МЕТ. Оформят ядрото на т.нар. американска певческа школа: Ричард Тъкър, Ленърд Уорън, Робърт Мерил, Йън Пиърс, Елинор Стибър… Колкото до кариерата на Тъкър, тя набира все по-голяма  скорост.  
Върховите постижения на американския тенор са най-вече в италианския репертоар: „Аида“, „Риголето“, „Дон Карлос“, „Травиата“, „Тоска“, „Бохеми“, „Бътърфлай“, „Андре Шение“ – изумително преобразяване на Ричард Тъкър в шедьовъра на Умберто Джордано, а публиката в МЕТ на крака възторжено аплодира своя фаворит...
Когато през януари 1975 г. Ричард Тъкър си отива от този свят, прочутото сопрано Леонтин Прайс възкликва: „Ричард бе великолепен артист, прекрасен партньор, който знае как да те предразположи, за да дадеш най-доброто от себе си на сцената. Задължена съм му цял живот…“

В съботната вечер ще чуем двамата велики оперни артисти в главните роли – на Алваро и Леонора в операта „Силата на съдбата“ от Верди. Ценен запис продуциран от RCA през 1964 година. В звездната компания начело с Ричард Тъкър и Леонтин Прайс са баритонът Робърт Мерил и мецосопраното Шърли Верет. С участието на италиански оперен хор и оркестър на RCA обединени от диригентската палка на Томас Шипърс.

Съдържание на операта „Силата на съдбата“