Те наричат България “прародина” и побират в една-едничка дума родолюбието, което с рождението си наследяват. И тъй като патриотизмът им извира от сърцето, подобно на любовта, той не е шумен и показен.
Виктория Войтович разплака журито на песенното шоу “Гласът на България” с изпълнението на “Ах, къде е мойто либе”. Виктория идва от Тараклия – земя на български бежанци в Молдова, говори езика на предците си и като тях ревниво пази паметта за всичко българско, привнесено след преселението им по време на Руско-турската война (1768-1774).
Много обичам българския фолклор и открих в себе си голямо желание да го изпълнявам, още повече, че майка ми също пее добре народни песни – казва тя. – Изпитвам любов към тях, защото носят дълбок смисъл, свързан с патриотизма, а и съдържат информация за историята на българския народ. Народните песни ми припомнят, че моите прадеди също са от България.
Бесарабското момиче е завършило история, за кратко учи и в България, но избира да се завърне в Тараклия, за да работи с младежи, предавайки им обич към родното място, култура и традиции. А също – за да организира културни събития като песенния конкурс “Облаче ле, бяло” и фестивала, на който деца от околностите идват в народни носии и пресъздават българските обичаи чрез песни и танци.
Тук всички говорят български език, макар и малко диалектен – казва още Виктория. – Тараклия като център на българската култура в Молдова го опазва чрез почитането на традициите и мероприятията с деца, чрез българските училища и университет. Освен това спазваме всички празници, предадени ни от нашите баби и дядовци – Коледа, Великден, 3 март, а на Лазаровден можем да видим малки лазарки с български носии, които пеят песнички. И се радвам, че виждам всичко това, защото в днешния глобализиран свят културата постепенно се забравя и младите хора се интересуват от други неща. Затова е важно да пазим своето – и когато на някое празненство обличаме народните носии, си спомняме за историята и влизаме в празнични образи.
Но как живеят българите в Молдова – наброяващи близо 65 хиляди души, отвъд националното самосъзнание и паметта?
Живеят като навсякъде – децата ходят на училище, а младежите заминават за чужбина, защото няма работа – разказва Виктория. – Иначе се интересуваме от всичко, което ни прави щастливи – културата, спорта, пътешествията. Градът ни е малък, с около 15 хиляди жители и много хора живеят на село, където имат градинки и сами си произвеждат всичко. Мисля, че има накъде да растем и да работим повече за възпитанието в българско самосъзнание на хората в Молдова. Разбира се, с това се занимават училището и родителите, но заради миграцията много деца остават при бабите и дядовците си и това също е голям проблем. Аз самата работих малко в България и се върнах, защото виждам, че мога да направя нещо полезно тук. Иска ми се да има повече мои връстници в Молдова, за да се развиваме, само че нямаме заводи, нямаме и инфраструктура, които да позволяват на един млад човек да се завърне. Затова и бесарабските българи са навсякъде – и в Европа, и в Русия, и в Америка. Хората просто си отиват от Молдова.
Виктория не за първи път чува предположението, че българските общности зад граница се чувстват много повече българи, отколкото сънародниците им в пределите на страната. И има своето обяснение – българите в Молдова живеят в малки градове и села и се чувстват единно цяло, сплотено от мисията да помнят защо предците им са дошли тук преди 200 години. Харесвам и слънцето, и небето, и горите, и морето – всичко е красиво в България и се радвам за хората, които го виждат всеки ден, казва накрая Виктория и се надява някой ден, ако почувства, че има какво да даде на своята прародина, тя, от своя страна, да отвори обятията си за още една българка.
Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..