Когато бутилка с огнено питие обходи насядалите около една трапеза, всички дрязги се забравят и хората започват да се прегръщат като братя. Това най-добре го знаем на Балканите, където от нищо пламваме подобно на клечица кибрит, но и владеем рецептата да угасим пожара.
За осма поредна година на обща пъстра черга в кюстендилското село Шишковци ще седнат българи, сърби и македонци, за да споделят не само най-пивката ракия от последната реколта и най-изкусно завъртения зелник, но и да припознаят себе си в историите, които ще си разкажат един на друг. На фестивала “Балканска черга” от 22 до 24 септември местните жители ще отворят сърцата си, давайки най-доброто от себе си – те ще покажат майсторски изтъкани черги, ще сготвят най-вкусните бабини гозби, ще участват в песните и танците, в конкурсите и игрите и ще се веселят наравно с гостите.
Този фестивал го правим с цел да запазим българщината, традициите и духа на това, което са вършили, пели и играли нашите баби и дядовци, да го покажем на по-младите и да го предадем нататък в точните смисъл и настроение, в които се е развивало народното ни творчество – разказва Климент Терзийски, кмет на селото. – Освен българските, тук ще участват фолклорни състави от Македония и Сърбия и ние искаме да изтъкнем, че нашият фолклор, нашите традиции се доближават – както пъстрата черга е с едни и същи шарки. Затова и нарекохме този фестивал “Балканска черга”. Той става все по-мащабен, утвърждаваме го от година на година и желание за участие в него има от цяла България.
В първите години на фестивала идвали предимно баби и дядовци, но сега на сцената да пеят и танцуват излизат и деца, и 20-30-годишни моми и момци, по думите на кмета, който е щастлив, че младите също вече вземат присърце народните умотворения.
Демонстрация как се вари ракия и конкурс за най-добре направеното на градус питие ще хвърли в люта битка българи, сърби и македонци – през миналата година спечелила сръбската дюлeва ракия. Ще има ли обаче в края на състезанието и тест за трезва глава на журито, за да бъде то обективно?
Не, това не сме го планирали – смее се кметът. – Не сме го намислили, защото идеята ни не е да правим хората пияници, а те да се отпуснат, да се повеселят и така да отговорят на този напрегнат живот. Защото, ако българският дух се е закрепил и нашите традиции са се запазили, това е станало и благодарение на срещите, хорàта и песните на мегдана.
Именно на мегдана през втория ден ще бъде опъната и най-дългата черга от зелници – отново български, сръбски и македонски, която ще криволичи в протежение на 80 метра. С половината от тях ще бъдат почерпени гостите на фестивала, а другата половина ще бъде продавана на символични цени. Не случайно изложението им носи името на художника Владимир Димитров-Майстора. Просто един от неговите модели – баба Юла Ризова, често му е точила баница с кисело зеле и праз лук, която той много обичал. Ваятелят с четка на българските мадони е прекарал 32 години в селото и за него споделя: “Ако има рай на Земята, това е кюстендилският край със сърце с. Шишковци”.
Конкурсът се казва “Зелникът на Майстора” и това е специална баница със сушени кори – казва още Климент Терзийски. – Старите баби знаят, че най-хубавият зелник, който се прави в Кюстендилско, е именно със сушени кори. След като кората се разточи и разтегли, тя се слага или на печката да се засуши, или на друго място да престои известно време и тогава вече продължава работата по направата на баници и зелници.
И ако се чудите къде да прекарате предстоящите три почивни дни, непременно се вслушайте в думите на кмета: Елате да видите нещо старинно и красиво – в Шишковци ще бъдете добре приети!
Снимки: cherga.alle.bg
Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..