Карин Околие е свикнала да бяга на две писти. Когато спринтира на лекоатлетическия стадион, секундата отмерва всяко едно нейно движение, мимика, емоция, жест. А иначе обича да разтегля времето, за да успее максимално да му се наслади.
24-годишната Карин дължи името си на своята африканска баба Каролина, а красивата усмивка и карамеления цвят на кожата – на любовта между българка и нигериец. И въпреки че е израснала в страната ни, поравно усеща жилки от двете си природи. Като темперамент съм доста по-топла и лесно се сприятелявам с хората, а и много обичам музиката, което е типично африканско, казва тя.
Лека атлетика или балет – детската дилема Карин решава в името на спорта и вече дванайсет години се усъвършенства в най-бързите дисциплини 100 и 200 метра. Така на лятната младежка олимпиада в Сингапур тя се класира пета в бягането на 200 м. с личен резултат. Поставя и два национални рекорда в същата дисциплина – в зала при девойките до 16 години и в младша възраст. А днес основната й спортна цел е да се класира за олимпиадата в Токио през 2020 г. и защо не – да бяга рамо до рамо с Ивет Лалова, на която все по-често я оприличават.
Разбира се, че ми е приятно, но истината е, че ние сме изключително различни – смята Карин Околие. – Ивет Лалова е страхотен атлет, тя е лицето на нашия спорт и всички в света на леката атлетика свързват България именно с нейното име. Така че за мен това е комплимент – макар далеч да не съм стигнала нейните заслуги, но същевременно се радвам, когато ме уподобяват на самата себе си.
Двете лекоатлетки обаче имат една безспорна прилика и тя е харизмата, която ги откроява и на пистата, и в живота. Затова и Карин често позира пред фотообектива просто като хоби, а останалото си време посвещава на учението – завършва маркетинг в НБУ и на личния си блог My book of Inspirations, от който струи най-чиста радост от даровете на битието.
Идеята ми е да карам хората да се чувстват добре, да ги вдъхновявам да се усъвършенстват и да не се отказват – казва тя. – Много ми харесва да се занимавам с блога си, защото ме откъсва от света на спорта и ми помага да се видя в друга светлина. Пиша за неща, през които самата аз минавам, но винаги по позитивен начин. Последният ми пост например е за това как да разпределяме по-ефективно времето си, за да се справим качествено с всичките си задачи. Обичам също така да пиша по-философски неща, които обаче избягвам да публикувам, тъй като си мисля, че хората предпочитат да не се затормозяват с тежки текстове.
Като космополитен човек Карин е отворена към многообразието на света, очаквайки той да й отвръща сякаш е огледало. Ала като единственото тъмнокожо момиченце в училище нейните жизнерадостност и доброта не винаги се отразявали в поведението на другите деца, които често я сочели с пръст.
Усещала съм, когато хората не ме харесват, но по-грубите моменти са били единици – спомня си Карин Околие. – Днес обаче срещам все по-малко изумени погледи на улицата и за това помагат интернет, телевизията, а и хората пътуват повече. По принцип хората подхождат с предразсъдъци не само към другия цвят на кожата, но и към всичко, което не са свикнали да виждат или е ново за тях. И бих казала, че това е доста българско, защото целия си съзнателен живот съм прекарала тук и усещам, че хората обичат традиционните си неща. Но за да се развиваме и ставаме все по-добри във всяко отношение, ние трябва да попиваме новото – в него няма нищо странно, просто трябва да му дадем шанс. Т. е. трябва да опитаме, за да кажем, че не ни харесва, а не веднага да го заклеймим.
Снимки: личен архив
Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..