Една необичайна изложба улеснява комуникацията между хората, споделящи обща среда, посредством въздействие върху техните сетива. И всичко това – с цел да преодолеят различията, за да се почувстват близки и заедно да опознаят града, който насищат всекидневно с емоции и преживявания.
Градът не представлява само сбор от сгради, улици и тротоари, но и своеобразно хранилище на преживения опит на своите обитатели. Затова и изследователският подход към него преминава през сетивата и внимателното вглеждане в общуването и връзките, които жителите му създават. Именно тази методика избират учените от катедра „Етнология” към Пловдивския университет, за да проучат зоните на сетивност и сензорност в комуникацията между хората с увреждания и институциите. На международна конференция в техния град те представиха проекта си „Сензорна етнография на града”.
Сензорната етнография е научен метод, предполагащ работа на терен – отиване на дадено място и наблюдение на хората с техните взаимоотношения и културни модели – казва доц. Меглена Златкова. – В този проект ние приехме за терен града като наше общо място за живеене и акцентирахме върху неговата сензорност, която разкрива невидимите връзки, свързващи градските обитатели. Защото всички ние имаме своите сетива и чувстваме, виждаме, чуваме, помирисваме, опитваме, докосваме града.
За работа на терен учените избират две социални институции, в които стават свидетели как хора с различни увреждания на сетивата попадат в ситуации на неразбиране и невъзможност да упражняват гражданските си права. Ако например незрящ човек трябва да попълни документи, той е принуден да се довери на случаен гражданин, предоставяйки му личната си карта, тъй като служителите имат забрана да помагат. С елементарни мерки обаче средата в офисите може да се промени – достатъчно е да се поставят релефни ленти и звукови инструкции. И това е само един пример, посочен на дискусията „Институциите в „диалог” с гражданите с увреждания“.
Сложихме думата диалог в кавички, защото наблюдавахме затрудненията, основаващи се на различната сензорност на гражданите в комуникация с институциите – разказва доц. Меглена Златкова. – А също и на трудностите, които социалните служители изпитват заедно с неумението им да бъдат достатъчно сетивни, заради липсата на специализирано обучение за работа с хората с увреждания. Когато бяхме на терен, тези хора ни споделиха своите проблеми, свързани включително с политики на държавата. За съжаление, за тях не можем да предложим решения, но в нашите ръце е да променим дребните неща – например да зачитаме всеки човек, за да не се чувства той дискриминиран, само защото има някакво увреждане.
Това е посланието и на интерактивната сензорна изложба, открита в рамките на конференцията – само ако се поставим на мястото на другия, ще го разбираме и равноправно ще споделяме общия ни свят.
На изложбата всеки може да се постави на мястото на човек със затруднения или пък на социален служител – разказва докторантката Мария Славчева. – Осигурили сме аудио инструкции и набор от различни миризми, които се срещат най-често в приемните на институциите, за да може чрез сензорните задачи хората да осъзнаят трудностите и пред двете страни. Например, за да изпитат преживяванията на човек със зрителни затруднения, една от задачите е да попълнят документи със завързани очи. Следвайки аудиоинструкциите, те трябва да преминат изпитанието с помощта на шаблон, който улеснява работата на хората без зрение. Изработените от нас пособия ще бъдат предоставени на различни социални институции, включително и на Националния център за рехабилитация на слепи, откъдето вече проявиха интерес.
Снимки: личен архив и aceamediator.com
Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..