И в това предаване темата е археология… Интересът към отминалото време, към предшествениците и техния начин на живот, от стотици години владее човешкото съзнание. Следите, останали от живота на хората, живели през различните епохи, винаги са предизвиквали любопитство. Различните артефакти, откривани в „културния“ пласт на земята, ни дават представа за развитието на света през вековете. Това е и една от задачите на археологията.
Приема се, че професионалната археология се заражда към средата на ХVІІІ в, когато французинът генерал Д`Елбьоф намира добре запазени скулптури в областта, където някога са били разположени римските градове Помпей и Херкулан, покрити от вулканичната пепел на Везувий. Тази находка предизвиква сериозен обществен интерес и владетелите на Двете Сицилии по онова време – крал Карл ІІІ Бурбонски и кралица Мария Кристина – решават да организират по-сериозно проучване по тези места.
Гост на предаването е Филип Петрунов, който е археолог от Националния археологически институт с музей при БАН. Разговаряме за неговата любима наука и за интересни открития по българските земи.
Археологическата практика на Филип Петрунов започва от 1996 г., предимно като член на екипа, ръководен от доц. Бони Петрунова. Участвал е в проучването на обектите античен некропол в град Панагюрище и еврейски некропол в град Карнобат, обект „Старата джамия” в град Гоце Делчев, крепостта „Лютица” до град Ивайловград. Също и на обект елинистически некропол - „Аполония Понтика” в м. Хармани, град Созопол. На сектор „Предградие”, както и сектор „Вътрешен град“ - крепостта Калиакра, община Каварна, а също и на крепостта „Св. Петка” и на крепостта „Перистера” - град Пещера, на късносредновековен некропол до с. Нисово, област Русе, на средновековна крепост в с. Зелен дол (община Благоевград, с. Зимница), на обект № 18 Джебел-Маказа - с. Седларе, община Момчилград, обект Метростанция 8-ІІ и обект Западна порта на Сердика - град София, на крепостта Агатополис, град Ахтопол и на укрепление от късната античност на п-в Червенка, град Черноморец, както и много други…
Участва и в спасителни археологически проучвания в землището на кв. Злати дол, град Симеоновград и в сондажни археологически проучвания в землището на град Рудозем, в землището на с. Брегово, община Кирково, с. Маленово, обл. Ямбол, по трасето на „Преносен газопровод АРГС-Силистра”….
От 2015 г. Филип Петрунов е ръководител на редовни археологически проучвания на крепостта Калиакра – град Каварна, област Добрич, както и на крепостта Урвич - с. Кокаляне. област София-град и на крепостта Лютица – град Ивайловград, област Хасково. Ръководител е и на проект за виртуален тур, регистрация и идентификация на ДКЦ от групов паметник на културата „Двореца“, град Балчик, област Добрич.
Участва и в още много проекти, свързани с археологически изследвания и с опазването и социализирането на археологически паметници. Има и редица публикации на тази тема.
Филип Петрунов е носител на наградата „Археолог на годината 2017“ в Национална кампания за опазване на културно-историческото наследство на България, в. Стандарт – 19.12.2017 г.
Като едно допълнение към темата, от 7 ноември 2018 до 27 януари 2019 г., Националният археологически институт с музей при Българската академия на науките, представя временна изложба „Спасени съкровища на България“. Тя е организирана съвместно с Министерство на вътрешните работи на Република България, с подкрепата Министерство на културата на Република България и съдействието на Столична община. Ще бъдат показани уникални предмети от колекцията на НАИМ и още 18 музея от страната, отнасящи се към епохите на праисторията, античността и средновековието. С представянето на впечатляващите находки, спасени от незаконен трафик след успешни полицейски акции, организаторите очакват общественото внимание да се фокусира върху системното унищожаване на богатото културно-историческо наследство на България и необходимостта от ефикасни действия срещу него.
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...