Макар че, за разлика от своя с 10 години по-малък събрат „София Филм Фест“, не започва като музикално-филмов фестивал, а като световна кинопанорама, в „Киномания“ музиката винаги е била на почит. Ще припомним, че именно софийският есенен кинофорум бе причина на големия екран да оживеят отново легенди като Би Би Кинг и Джими Хендрикс, джаз величия като Ела Фицджералд, Джон Колтрейн, Джанго Райнхард, попикони като Далида… И това са пресни спомени от последните една –две години. Но стига носталгия, още повече че в случая „Киномания 2018“ е неуместна. Трийсет и второто й издание отново бе щедро на музикални кинозаглавия. Дори и без да са обособени в специална рубрика, всяко от тях говори достатъчно красноречиво: като например 135-минутния „Вълшебната флейта“ на Ингмар Бергман (включен в ретроспективата по случай 100-годишнината от рождението на великия шведски режисьор), в който автор на музиката е самият Волфганг Амадеус или „Сарабанда“ – отново на Бергман, с камерни опуси от Бах, Брамс, Шуман. Към музикалните акценти на фестивала непременно трябва да прибавим и прожекциите на култовата анимация „Жълтата подводница“ /половин век след премиерата й/, както и документалните „Моето поколение“ на британския режисьор Дейвид Гати (за зараждането и развитието на попкултурата през 60-те години на миналия век) и „Музикалният храм на Алабама“, пресъздаващ атмосферата на малкото градче Масъл Шоулс, където, в емблематичното звукозаписно студио „Фейм“ на Рик Хол се раждат хитове като Brown Sugar, When a Man Loves a Woman,Mustang Sally, Tell Mama. Сред вълнуващите музикално-филмови преживявания с адрес „Киномания`2018“ ярко се открои и премиерата на 60-минутния филм на режисьора и продуцент Георги Тошев „Соня Йончева. Sempre Libera“, проследяващ изпълнената с препятствия, превратности, но и щастливи случайности кариера на българското сопрано Соня Йончева.
Сряда, 5 декември, от 17.30 часа
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..