Памук се превръща в един от малцината автори, написали най-хубавите си книги, след като са спечелили Нобелова награда , пише по повод новия му роман „Странност на ума“ Индипендънт. Може да се спори, защото романите на Памук и преди 2006 г., когато..
Малко са вече скромните книги, нетърсещи известност, а кръг съмишленици, вгледани навътре, прибрани. Малко са също онези, които поставят важни въпроси на живеенето, правят го категорично, но деликатно. Малко са стихотворенията, които са опора в този..
... в тази книга нещата стават в безвремието. Помислете за това, че става въпрос за много хора, които от психологическа гледна точка са преживели различни епохи. Кой смее да твърди, че човекът се е променил в тези епохи? Човек въобще не се променя. Ако..
Новата стихосбирка на Владимир Сабоурин „Работникът и смъртта“ е определена от Ани Илков като емблематична за новия възход на епико-баладичното писане, което най-точно може да „осъществи“ в поезията социалните теми от реалността. Друг поет – Кирил..
Боряна Кацарска не е от авторите, които издават книга всяка година. Тя даже не е от тези, които издават през няколко години. „Милост към езика“ фактически е втората й стихосбирка, но тя има преводи от латински, нидерландски и английски, които..
Това са думи на поета Никола Фурнаджиев в писмо до Георги Цанев, в което разказва за учителстването си в Истанбул. Литературният историк е орисан да закъснее , пише Хюсеин Мевсим, съжалявайки, че не е започнал да пише по-рано книгата си „Никола Фурнаджиев..
Днес се простихме с писателя Любен Петков. Творецът горе на небето и долу на земята се опитва да запълни бездната между човечност, цивилизация и култура, написа той в книгата си „Огън и мъгла“. За него Деян Енев написа: Ето, иде насреща, с шапката с..
Трета книга на Петя Кокудева за деца с илюстрации на италианската художничка Ромина Беневенти след „Лулу“ и „Малки същества“. В „Питанки“ отново се срещаме с изкрящата поезия на младата авторка Петя Кокудева, която следва най-добрите образци в..
В деня на Националния ни празник възвишените думи и приповдигнатият тон, разбира се, са уместни, но той не „заглушава“ друго - не ни напуска чувството, че в люшкането между безразличието и патриотарщината все още ни е трудно да намерим смислената..
„Българо-унгарски двуглас“, книгата с интервюта на Емил Басат показва по думите му „българо-унгарското взаимно опознаване през очите и гласовете на преводачите“. В нея образите на преводачите ни от унгарски, живеещи в Унгария или у нас, могат да се видят..