... в тази книга нещата стават в безвремието. Помислете за това, че става въпрос за много хора, които от психологическа гледна точка са преживели различни епохи. Кой смее да твърди, че човекът се е променил в тези епохи? Човек въобще не се променя. Ако изобщо се променя, то по-скоро се променя към разпад. Това каза през 2001 година унгарският писател Ласло Краснахоркаи, когато беше в България по повод представянето на романа си „Сатанинско танго“. Тогава той разказа за работата си с големия унгарски режисьор Бела Тар върху тази книга, а също и връху други общи проекти. На юбилейния 20-и „София филм фест“ Бела Тар беше един от специалните гости. В програмата на фестивала можахме да гледаме панорама на филмите му, както и прословутия „Сатанинско танго“, който трае седем часа. Ретроспективата включваше филми – късометражни и пълнометражни от началото на режисьорския път на Тар – „Семейно гнездо“ до последния „Торинският кон“, след който провокативният режисьор отказва да снима филми.
На срещата в Дом на киното не много словоохотливият Бела Тар отговори на въпросите на водещия Клаус Едер и на многобройната публика. Там чухме за начина му да прави филми, за музиката, камерата и монтажа във филмите му, за избора на актьори, в повечето случаи натурщици, за възгледа му за живота, човека и света, за работата със студентите, за свободата. За да разберем в крайна сметка защо голямата част от филмите му са върху книги на Краснахоркаи – защото мислят в една посока. „Има две „Сатанински танга“, но на финала те са едно“, каза той. Впрочем унгарският писател Ласло Краснахоркаи спечели миналата година Ман Букър. А Бела Тар продължава да печели любовта на публиката си, както и на своите студенти. Правя собствения си филм по своя собствен начин, сподели в разговора той.
Да разговаряш на живо с Тар е предизвикателство, а в дъждовните дни, сякаш излезли от негов филм, в които той беше на фестивала, това предизвикателство се превърна в изпитание поради огромния интерес и поради не особено голямото желание на режисьора да се среща с журналисти. Ивайла Александрова записа част от срещата му с публика в Дома на киното, а Силвия Чолева направи кратко интервю с един от най-великите режисьори на съвремието ни.
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...