Отброяваме дните до премиерата на третата опера от тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ на Рихард Вагнер - "Зигфрид", в Софийската опера. Тя ще се състои на рождената дата на гениалния композитор – 22 май. В театъра тече трескава подготовка за оперното събитие на годината – заключителни репетиции с декори и костюми.
Детайлите по сцената уточнява художникът Николай Панайотов, за когото е голямото предизвикателство да пресъздаде дракона, който Зигфрид сразява с меча Нотунг, избягвайки бутафорията.
Като художник, който не е сценограф, винаги в театъра и в операта ме е дразнила бутафорията – нещата, които са фалшиви, кухи, изкуствени и много често водещи до кич. Особено в българските постановки /бел.ред. Николай Панайотов живее и работи в Париж/ много ме е дразнила липсата на модерност и на радикална изведеност на естетиката. Режисьорът Пламен Карталов възприе моята идея да работим с истински материали. В „Зигфрид“ основният материал е фибростъкло. Той излъчва здравината, лъскавината, изчистеността на формите в нашето съвремие и в бъдещето, сподели художникът.
Зад кулисите действа вездесъщият маестро Рихард Тримборн - музикален и стилов консултант в оперните театри в Дюселдорф и Кил и в Баварската Щатсопера, участвал в постановки на немски опери в Мариинския театър в Санкт Петербург, в Швеция, Дания, Норвегия, Франция, Италия, САЩ, Япония и Китай.
Представете си, че сте майка на четири деца. Четири пъти ще имате родилни болки. Всяко от тези деца трябва да бъде износено. Има нужда от една година, в която да се развива, т.е. да се учи, да се учи, да се учи…
Софийската опера може да се гордее с прекрасни солисти, които на първо място са мотивирани, второ пеят много добре на чужд език. Можем да се надяваме на още едно щастливо раждане, каза маестро Рихард Тримборн.
С някои от певците маестро Рихард Тримборн работи вече трета година – и за постановките на първите две опери от тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ - „Рейнско злато” и „Валкюра”. Има и нови имена. Най-голямото изпитание е за Костадин Андреев, когото ще гледаме в ролята на Зигфрид.
Зигфрид ми дава нова сила, нова енергия, дори поглеждам по нов начин върху своето вокално майсторство и актьорско присъствие. Да изпееш ролята на Зигфрид само по себе си е голямо предизвикателство – от 4 часа спектакъл Зигфрид пее на сцената 3 часа. Но трябва не само да го изпееш, а да влезеш в този характерен, нов за мен стил, да обърнеш внимание на произношението на текста, на драматургията, която е заложена в музиката на Вагнер, на симбиозата между певец и оркестър. Мога да кажа, че такъв ентусиазъм, такъв кипеж, такава „лудост“ в целия екип, в целия театър аз досега не съм виждал, каза тенорът Костадин Андреев.
