Кин Стоянов: „Когато има емоция, помниш, а фантазията е емоция”

„И до ден-днешен съм си фантазьор. Прекрасен спомен – време на история, която звучи като днешна – за един Москвич. С такъв дойде чичо Валери Петров у нас, да се похвали и да ни разходи. Отидохме до Витоша – това беше един приятен спомен за мен и брат ми, който е 2 години по-малък. Така ми остана добро чуство към тази марка.
Майка ми, баща ми се разделиха, когато бяхме много малки. Въртях се край приятелите на баща ми, много хора идваха у нас –тръгват в почивен ден на разходка и се отбиват в къщи да си починат. Идват уморени, хапват, пийват чай у нас.
Родословното дърво тръгва от един страховит човек от Еленския балкан и неговите синове, и внуци, намесени в Априлското въстание. Това ми го е разказвал баща ми в детайли. Звучи като сериозна истина. Предците на майка ми са от тракийските изселници, богати хора. С брат ми бяхме малки побойници. Улица Латинка наричахме Латинския квартал. Поляни бол имаше, строежи много, изкопаят трап, напълни се с вода, стане гьол, в който ловяхме жаби. А сега щом кажа думата приятел, веднага изскача едно основно име – това на Оги Траянов.
Всички бяхме особени чешити и така израснахме до студентските години. Заедно сваляхме момичетата. Брат ми измисляше прякорите, бяхме много близки с него, голям чешит е, винаги е интересно край него, стават невероятни случки. Например, историята с дебила... брат ми го дава като прякор на един от компанията. Като обяснението на брат ми е, че това значи дребен германски фермер. Докато един приятел казва истината и аз трябваше да бъда арбитър и казах: и двете обяснения са верни! Градски момчета бяхме, махалата ни възпитаваше, което тогава беше много важно. Днес я няма тази махала... Когато човек остарява, започва да живее със стандартите от детските и юношеските години. Стандартите обаче днес са се изместили.”

неделя, 30 януари, от 10.00 часа

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!