„Генерале мой, битката завършва, правя рапорта си; ето къде воювах, ето как воювах, бях ранен, изплаших се, но не дезертирах; зъбите ми тракаха от страх, но пристягах здраво челото си с червена кърпа, за да не личи кръвта, и се хвърлях в атака. Едно по едно ще оскубя пред теб перата на моята гарга, душата си, докато от нея остане само малка бучка пръст, замесена със сълзи, кръв и пот. Ще ти разкажа борбата си, за да ми олекне; ще смъкна от себе си добродетелта, срама, истината, за да ми олекне. Ти как създаде „Толедо през време на буря”?
Също такава, с тежки облаци, прорязана от жълти мълнии, отчаяно и непреклонно бореща се със светлината и тъмата, е и душата ми. Ще я видиш, ще я претеглиш изпод витите си вежди и ще я оцениш. Помниш ли онази тежка дума, която казваме ние, критяните? „Където не сполучиш - върни се; където сполучиш - върви си!” Ако не съм сполучил, дори само час живот да ми остава, ще се върна за нова атака; ако съм сполучил, ще отворя земята, за да дойда да легна до теб.”
из „Рапорт пред Ел Греко”
Никос Казандзакис е вероятно най-известният в чужбина гръцки автор.
На надгробната му плоча в Ираклион, родния му Крит, са изписани думите му: „Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо, свободен съм!”
У нас е преведен от изключителния преводач Георги Куфов. След 16 години отсъствие от българския книжен пазар творбите на прочутия грък излизат отново в България.
Издателство „Ентусиаст” публикува преди дни една от най-популярните му книги - „Рапорт пред Ел Греко”. А през есента ще издаде и световноизвестния роман на Казандзакис „Алексис Зорбас”.