Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Врана в снега На Валери Петров Белее Баба Марта... Нов сняг е навалял. Просветва бял асфалтът. И Черни връх е бял. Под белоснежна маска градът е скрил лице. Дърветата поклащат бинтовани ръце... И в тази панорама от сребърна тъга долита черна врана - да изкълве снега.
Един от най-обичаните и четени съвременни български поети е издал над 30 стихосбирки и заглавията на доста от тях са станали нарицателни: „Една усмивка ми е столица”, „Неграмотно сърце”, „Общителен самотник”, „Обичам те до тук”, „Будна кома”, „Дърво и птица”... И непредубеденият ще забележи, че пряко или косвено, става дума за чувства, за съдбовна обвързаност с природния и човешкия свят, за проникване в загадките на битието – живота, смъртта, любовта, отчуждението... И, разбира се, за крила. Птичи, ангелски или още по-илюзорни – крила на душата. Както твърди в едно интервю Георги Константинов – всяко общество, освен прагматичното крило, трябва да има и едно духовно, защото човекът, както и птицата, лети с две крила. И понеже сред силните страни на поетите е въображението, а не прагматичността, припомням си едно друго „хвърковато” негово стихотворение отпреди 15 години, което ме възхити освен с необичайността на авторовото хрумване и с дълбоката си метафоричност и философско прозрение. Става дума за „Как се ражда дракон”, дало заглавие и на цяла книга (както се е случило и с „Врана в снега”).
Началото е битка – между падащия кръст на птица и свита като лък змия... Извечен спор на силните криле с безкрилото коварство на земята. Ненавистно воюват двете божи твари. Воюват страстно‚ дълго‚ безнадеждно... Разменят удари и рани‚ които плашат‚ ала не убиват... Накрая се прегръщат. И се сливат. Политат заедно към синьото небе... Змия с криле. И птица с неочаквано коварство. Така се ражда дракон.
„Врана в снега” е не просто красив контраст и литературна реплика – към неповторимите Атанас Далчев и Валери Петров. В силовото поле на интимно и социално, на лириката и сатирата, споени в единство, подобно на това в рецептата за „дракон”, читателят се среща с Георги Константинов, когото вече е припознал и харесал, но и с други, непознати досега черти от дарованието му. Според думите на друг изтъкнат творец, Димитър Стефанов, новите стихове на Георги Константинов „разширяват територията на новото и отъпкват пътеката през дълбокия поетичен сняг и преспите на времето”. Как и защо се случва така – ще разберете от думите на самия поет, които той сподели пред микрофона на „Артефир” и от новите му творби в авторско изпълнение.
