Днес в морската ни столица се открива Осмия Световен фестивал на анимационния филм. Той ще радва зрителите и гостите на града от днес до 15 септември. Повече за фестивала научихме в „Нашият ден” от режисьора проф. Анри Кулев, който успя да го възстанови през м.г. след повече от 20-годишно прекъсване: „Програмата е огромна. Конкурсната програма е страшно интересна. В нея са включени филми от повече от 29 страни. В официалната селекция има 96 филма, 54 са филмите от 22 страни в Панорамата. Пристигнаха повече от 400 филма, 840 минути анимация, които се равняват на 300 часа екранно време. Една много добра селекционна комисия подбра най-добрите. Ще отбележа, че филмът на Гелер от Русия с интересното заглавие „Видях мишки да погребват котката”, който отдавна е в нашата селекция, току-що взе Гран при в Хирошима. Това потвърждава, че нашата селекция е на световно ниво. Ще почетем и 100-годишнината на Джон Хауъс - един от пионерите на световната анимация. Почетен гост на фестивала ще бъде дъщеря му Джилиан Хауъс. След това ще направим един добър реверанс към Тодор Динов - бащата на българската анимация, към Пенчо Богданов - един чудесен режисьор, с една негова ретроспектива. Ще има и дългометражни филми. Съветвам публиката да присъства на това огромно интелектуално струпване на фантастични филми. Има 7 филма от Великобритания, 8 от Франция, 7 от Русия, 14 от Германия, от Япония три, от Белгия пет и пр. От България имаме 5 филма. Селекцията беше много жестока, но и много професионална. Това наистина е световен фестивал. От 1987 година все повече изкуствено се засилва дискусията за това кое надделява в анимацията - талант или компютър. В битката победиха парите, победи професионалната подготовка на режисьорите. Разбира се, интелектът е единствено важното нещо, но интересът стои в основата на технологията. Луд е този, който отрича технологиите. Те помагат на нещата на духа. Темата е постоянна. Общо взето, конфликт няма. Добрият, талантливият, интелигентният, човекът, който има какво да каже, не се занимава с технологиите, защото те просто са част от играта му. Важното е, че киното във Варна сега е една истинска сентенция на човешкия дух и креативност. Това е храната на световната анимация. Тези фестивали дават нови артисти, нови идеи, те вкарват и генерират неща, които впоследствие се превръщат в чудо. Това е истината на анимацията”.
