Участници по темата в „Нашият ден” са журналистът Иво Иванов и кореспондентът на БНР във Франция Юлия Талева.
Иво Иванов:
„Случващото се в Телиш, например, показва че в България, както и в добрата Стара Европа, тотално липсва ресурс за абсорбция. Въпросът не е само да се приемат едни бежанци. Европа обича да се бие в гърдите и да се прави на либерална. От Брюксел вече няколко пъти ни напомнят, че не можем да затваряме граници, защото в Европа принципно бежанци не бивало да се спират. Това е чудесно, но как ще ги абсорбираме? Има отворени общества като САЩ и Израел, които са общества на преселници и това е тяхната сила. Всеки идва при тях със своята култура, но след едно поколение той става американец. Отишлият в Израел, ако не му хареса там също отива в Америка и става американец. Какво става обаче с емигрантите, които от поколения идват в Европа? Те не стават европейци.
Това е трагедията. И България като част от Европейския съюз едва сега се сблъсква с този проблем, а това ни очаква. Факт е, че потомците на емигрантите остават разделени, те не се интегрират в европейските общества или поне не до такава степен, че да бъдат неразделна част от тях. За съжаление Европа не успява да се възползва от този потенциал. Сблъскват се две различни политики. Едната е с либерално отношение към проблема, приемане на всички, не налагаща модел на културно претопяване, защото Европа е на нациите. В този момент се създават едни гета и в тях се раждат проблеми. Страхувам се, че в Европа този модел на не приемане е много стар и закостенял и затова от Европа имаме големи преселения към САЩ.
САЩ са продукт на всичко онова лошо, което се е случило в Европа. За съжаление тази традиция продължава. Невъзможността на Европа да се справи с криворазбрания национализъм води до днешните събития. Тази година ние отбелязахме 70-годишнината от спасяването на българските евреи. Тя не мина без обичайното разделение и то с внушения, че евреите са спасени от комунистите.
През цялото време на честването си задавах един въпрос: ако днешните българи трябваше за спасяват евреите, дали щяха да го направят, щеше ли БПЦ да се застъпи? Нямаше да се случи. Обществото от онова време е наситено от един възрожденски дух, има възрожденски ценности. Тези хора са били възпитавани
на достойнство към другия етнос, нещо което днес в нашите училища не се възпитава или се прави проформа. Проформа е всичко в обществото ни дори и демокрацията ни. За съжаление ние ще берем тъжните плодове на тези проформи.
Нещата в България ще се влошават. Притеснявам се, че в България има достатъчно политически субекти, които ще яхнат ситуацията. След това ще извадят калъчките.
Най-много се дразня, че всичко това ни се представя като модерен национализъм.
И още нещо. Не вярвам, че ще проработи този модел на европейски националистически интернационал. Звучи ми като демократически социализъм.
Лошото е, че националистите от доста страни в Европа ще намерят опорни точки около, които да се обединят, но няма да решат проблемите.”
Юлия Талева от Париж:
„Съюзът на евроскептиците в Холандия не е неочакван. Факт е, че националисти в Европа се обединяват. Нормално е френската крайна националистка Марин Льо Пен да търси съюзници в Европа. Очакваме такива действия. Това става точно, когато тя обявява официално своята кампания за кметските избори във Франция и е с поглед към европейските избори. Надигането на крайната десница е проблем, който тревожи очевидно политическата класа във Франция и с това се обяснява изобщо действието на френските политици, че една страна е родина на човешките права и двигателите на европейския проект. Напоследък обаче явно не й е до солидарност, изразява скептицизъм и по темата за разширение на Шенгенската зона с България и Румъния, застава даже по позицията на Холандия в това отношение. Виждаме я да изтиква напред и ромската тема. Виждаме я, след заявената готовност да бонбандира Сирия срещу режима на Асад, сега с половин уста да заявява, че ще приеме само 500 сирийски бежанци. Очевидно е, че френските политици се страхуват от това надигане на крайната десница. То става и в един сложен контекст на затъване в икономически проблеми, при сгромолясване на рейтинга на правителството и президента. Всъщност това надигане на „Национален фронт” е основното предизвикателство пред идващите в момента избори. Има реална опасност Марин Льо Пен да направи един пробив с безпрецедентно високи резултати, не само защото тя е по-харизматична и млада от баща си. Тя не само е стъпила твърдо на принципите на ксенофобията и евроскептицизма, но умее отлично да се възползва от абсолютно всеки повод за извличане на дивиденти за своята партия. Точно тя всъщност й придаде един по-примамлив облик, привличайки недоволните във Франция. Икономическите й визии са дори по-леви от тези на социалистите, с което привлича недоволния и малко образован електорат на левицата. Тя успя да гарантира на партията си един по-висок професионализъм при избора на кадри. В момента кандидатите за общински съветници на „Националния фронт” се подготвят на специални курсове, за да се представят по-добре на изборите и да управляват добре. Тази тревожна тенденция се потвърди и от едни проучвания през м.октомври. 46% от фрацузите бяха заявили, че виждат Марин Льо Пен като опозиция на Франсоа Оланд, въпреки че като цяло те са скептични че тя може да разреши проблемите на Франция. Този страх може да е преувеличен като се има предвид, че Льо Пен не се съюзява, което може да й донесе само малки победи на локално ниво. Затова е очевидно, че страха на френската политическа класа трябва да бъде преодолян.”