„България е с население два милиона души, което е разделено на три групи: бивши, настоящи и бъдещи министри”... Така пише в своя „Български дневник” в края на деветнадесети век един чешки историк, оказал се за определен период от живота си и български министър на народното просвещение, комуто доста бързо се наложило да смени виенските си ботуши с нашенски галоши в софийската кал, че и даже да остане без тях, тъй като още първия му чифт, го... отмъкват в парламента. Не че Константин Иречек е драматизирал случая. А може би просто българските драми са се криели другаде за този приятел на България, който толкова ни е обичал, че е решил в никакъв случай да не си затваря очите за недостатъците ни?
Отговорът: сто и шестдесет години след рождението му от историчката Елка Дроснева.
