Къде се намират тези места? – Белошипите ветрушки вече ги опознават. А ние?
Проект по възстановяване на изчезналия отдавна у нас вид птици белошипи ветрушки ни отвежда към... Сакар. Не е лесно да започнеш буквално отначало – това добре го знаят в Спасителния център за диви животни „Зелени Балкани”, Стара Загора. У нас проектът започва оттам, макар че си има предистория и продължение.
Някога белошипите ветрушки, (малки соколи), се реели свободно в българското небе. Сега са застрашен вид, който с много грижи и любов от страна на ветеринари и доброволци отново се завръща в родните висини.
Процесът е като раждане: дълъг, изпълнен с много въпроси за бъдещето и с още повече надежди. Първо е вълнението да се появят и да оцелеят малките пухкави топки. После мъниците сменят бебешкия пух и в буквалния смисъл на думата се оперват. Настъпва време за следващия въпрос: А сега накъде?
Магичният Сакар е едно от най-точните места, подходящи за разселване на ветрушките. Сега те вече кръжат над местности и селища в тази част на югоизточна България. Следвайки пътя на птиците, всеки любител на природата може да си подари не само великолепен орнитоложки маршрут, но и да се гмурне в легенди, традиции и история. Музак всъщност е някогашното име на село Мезек. А преводът на името означава „музей”. Фикел пък е старото название на село Маточина.
Айпандо не е в Андите или някоя част на Испания, макар да звучи чуждоземско. Това е изключително интересна и живописна местност, недалеч от село Михалич, с изненадваща скална църква. За да влезете в нея, първо трябва да се изкачите нависоко. После да започнете спускане надолу. Ще стигнете до странна обител – същинска каменна, подземна катедрала. Кой и как ли е оформил толкова правилни стени, дълбаейки скалите? И други странни неща има: от древността посетителите допират монети до камъка. Така си и остават залепени – без нищо, върху повърхността на подземието.
Ако искате да опознаете магичния Сакар, тръгнете по пътя на белошипите ветрушки. Очаква ви непредсказуемо очарование.
