Очаквано беше, колкото по-сложен е един модел, толкова е по-голяма вероятността на даде дефект. В случая този модел на правителството беше подчинен на аритметиката на властта и на една главна политическа цел – да изолираме ДПС. Патриотичният фронт беше важен елемент от този модел, защото той даваше своеобразно алиби на г-н Борисов пред неговите избиратели на тезата на изолирането на ДПС. В същото време обаче тази негативно формулирана политическа цел не може да даде трайни резултати и те веднага се появиха и то, забележете, на равнището на назначенията. Това беше изключително удобен повод за ПФ да демонстрира своята политическа еманципация, защото и НФСБ, и ВМРО си имат своите симпатизанти, които очакват от тях определени политически действия. Големият проблем на такъв тип сложни политически конструкции е да се намери наистина работещия модел.
Виждате, че конфликтите не са по отношение на управленски политики, а по отношение на субекти на властта, което идва да покаже, че то продължава да функционира като конструкт на властта, а не конструкт, който трябва да управлява чрез определени политики, още като че ли не може да излезе от тези първоначална фаза, дано да излезе.
Според Делийски като че ли "патриотите" не са толкова необходими вече не ГЕРБ: Струва ми се, че ПФ изигра своята роля в стратегията, концепцията на г-н Борисов. В този смисъл си мисля, че те вече не са му толкова нужни. Кабинетът е гласуван, аритметиката на властта е излязла. Ето примерно, БДЦ един евентуален партньор, когато се налага, гласува и те го показват. В същото време има достатъчно законодателни инициативи, които със сигурност ще бъдат подкрепени и от ДПС. От тази гледна точка на гласуване на определени инициативи на правителство излизането на ПФ не ми изглежда толкова фатално.
