Съвременните диктатури, разпада на либералната демокрация и ролята на журналистите в борбата с пропагандата – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Георги Лозанов, философ и преподавател във ФЖМК на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
"Опасността от автократски режими беше изразена достатъчно ярко и професионално от Гидиън Рахман с неговата книга "Епохата на автократите". Там той подготви общественото мнение, че започва един обрат в историята и либералната демокрация, която след Втората световна война по линия на евроатлантизма е защитавана от двете страни на Атлантическия океан, но сега започва да отстъпва повече или по-малко на автократски режими. Автокрацията в нейния класически вариант е единовластие. Но в съвременния свят може да не е точно така, а да бъде една съзаклятническа група, която да владее всички ресурси и мрежи на влияние и чрез тях да генерира голяма власт. Цялата работа е, че автокрацията е вид диктатура, а характерното за диктатурата е, че властта се упражнява със сила, а не по процедура, по законов начин. Или поне голяма част от властта излиза извън законовите регламенти и затова тя е престъпна власт.
Диктатурата е огромно престъпление срещу човека и срещу човечеството, защото се упражнява с насилие. Разбира се, погледнато исторически, формите и мащабите на това насилие са различни. Това, което казва Рахман за автокрациите, особено в Европа и Америка, е, че те са доста хибридно смесени с много демократични процедури. Въпросът е, че от един момент нататък балансът тръгва в посока на автокрацията, въпреки че много години – 80 вече, в евроатлантическия свят утвърденият модел, този на либералната демокрация, донесе невиждано за хората невиждано благосъстояние и индивидуална свобода. Но битката между демокрацията и диктатурата никога не престава.
Винаги има силно властово мотивирани фигури, които продължават да искат да завладеят социалните системи и обществото изобщо. Това е психологически свързано с волята за власт. И с човешката алчност. Човекът в основата си е агресивно същество. Същество, което е свикнало да се налага чрез сила. Цивилизационно, това се овладява по един или друг начин, сублимира, но то никога не изчезва, то е вътре в самата човешка природа. В това отношение огромен цивилизационен обрат извършва християнството, което успява да насочи отншенията между хората в орбитата на любовта. Любовта към ближния. Дотогава ближният, общо взето, е различният враг.
Благодарение на това съвременната цивилизация много се разви, защото една цивилизация на враждуващи групи хора не може да постигне много. Заедно с това отдолу врат процеси и както Путин го беше заявил директно: трябва да се смени световният ред. Режимът на Путин несъмнено има водеща роля по отношение на този автократски преврат, който се опитват да направят. Те го наричат нов световен ред, но той всъщност опитва да върне старото съветско влияние на Русия. Което пък е старото имперско влияние. Все същото става, само че когато беше съветско, беше маскирано с една идеология на базата на марксизма и ленинизма, което има декоративна роля. Идеологиите, както казва Хана Аренд, са само алиби за терор. Може да има всякакви идеологии, но този терор, тази агресия, която избликва отдолу, се нуждае от идеологията само маскировъчно. Битката е винаги между демокрацията и диктатурата."
В България, един от големите упреци е, че голяма част от политическите партии нямат идеолгия
"По-скоро трябва да говорим за ценности. Няма смисъл да наричаме ценностите идеология. Аз отдавна съм се отказал от по-сложни ценности и се придържам към най-простите: не крадеш, не убиваш и не лъжеш. Ако преминем по този показател през нашата история на прехода, ще видим, че тези ценности са доста слабо защитени. Всичко се свежда до това. Борбата с диктатурите е борба с хора, които искат да крадат, да убиват и да лъжат. Диктатурата винаги е свързана с една огромна пропагандна лъжа. И с жестокост. Когато генерираш страшно много власт за страшно дълго време, единственият начин да я защитиш е с насилие. Путин например успя да си осигури власт по-дълга, отколкото ще живее.
Най-простите две демократични правила са: мандатността на властта и разделението на властите. Нямаше никакво съмнение, когато Путин си осигури толкова много власт, благодарение на някакви шмекерии с Медведев, че той ще започне да убива. Руското общество е т.нар. "дълбок народ" – по аналогия с "дълбока държава". Дълбоката държава превръща народа в дълбок. А дълбокият народ е такъв, чието съзнание е изцяло обработено от пропагандата.
Тук идваме до медийния проблем. Автокрацията започва да се налага заради това, че се създадоха такива публични условия, че огромни групи хора бяха излъгани, че либералната демокрация не е в техен интерес. Някои се възползваха от някои форми на радикализация на либералната демокрация, но това е "дървено желязо", защото либерализъм и радикализация не може да има. Либерализмът е тъкмо в това да приеме всяка гледна точка, а не да радикализира една от тях."
Как се обработват обществата, за да не приемат либералната демокрация
"Има голямо значение на какво ще дадеш преднина, кое ще бъде тема. Например откриването на Олимпийските игри в Париж. Помните, че там имаше една жива картина, която беше спорна от гледна точка на някои традиционни християнски ценности. Целият свят се занимаваше с това, заклеймяваше тази артпроява, правеха се заключения за либералната демокрация изобщо. Успоредно с това никой не споменаваше, че Русия не беше допусната до тези Олимпийски игри, защото през това време не правеше символни спорни жестове, а чисто физически избиваше хиляди хора в Украйна. Това е голямата заблуда. Тази диспропорция на проблеми и на теми, така че да можеш да накараш хората да се загледат само в онази подробност, която е изгодна на автократите и на тези, в чиито ръце е пропагандната машина.
Успяха да създадат пропагандна картина на либералната демокрация като на някакви разгонени, перверзни хора, които непрестанно извършват сексуални оргии. А повечето в либералната демокрация, с изключение на малцина, които имат друга сексуална идентичност, са нормални хетеросексуални хора. Всичко това се забравя, пакетира се и се вадят отделни примери и върху тях се построява цялостната картина, така че либералната демокрация (което означава Западът) отново да се превърне във враг номер 1, както беше по време на Студената война.
Чрез обработка на съзнанието се опитват да накарат обитателите на либералната демокрация да я разрушат отвътре. И да отворят вратите на крепостта за автократите. И да дойде епохата на автократите, както я нарича Гидиън Рахман. Ние сме на прага на това. Либералният консенсус се разпадна."
Осемте белега на автокрацията, от които първият е преследване на опозицията – включително със затвор и убийства
"Това не го бяхме допускали. Или поне нямаше усещане за това в обществото. Създаде с варненския кмет, там "превиха клона". Протестът в защита на кмета се превърна в протест срещу диктатурата. Това е най-характерният белег на диктатурата: там няма опозиция. Ние нали имаме репутацията на най-корумпираната държава в ЕС? Корупцията е друг абсолютно характерен белег на автокрацията. Ако една държава е много корумпирана, няма как да е много демократична. Защото корупцията авансира незаконна власт, в което именно се състои диктатурата. Ако питате кой има интерес да докара автократско управление и диктаторски методи, това са тези, които искат корупцията да се запази, за да могат да запязат нейните бенефициенти.
Има риск за втори път Русия да изнесе диктатура в България след 9 септември. И то като гласуваме за пропутиново правителство, ние сме винаги на крачка от това. И то ще дойде по начина, по който Хитлер идва на власт в Германия – по най-демократичен начин. Няма да ни нападнат, или Червената армия да влезе като предишния път. Ние сами ще си изберем. Но това е единият път, по който властта се упражнява със сила – постсъветският модел. Другият е отвътре. Това корупционно разпределение на обществените блага се прави със сила.
Защо имаме съмнения в съдебната система, нейната независимост и защо реформата все се проваля? Да се върнем към историята с кмета от ПП-ДБ. Може ли да смятаме, че такъв огромен шанс имат управляващите, че винаги корумпираните се оказват от опозицията? Ако това не е нечуван шанс за управляващите, значи е форма на превръщане на репресивния апарат на държавата в "бухалка". Точно това започва да създава усещане за недостатъчна независимост на съдебната система."
Медиите
"У нас се създадоха такива публични условия, че огромни групи хора бяха излъгани, че либералната демокрация не е в техния интерес. Освен това, медиите трябва непременно да откажат на г-н Борисов и на г-н Пеевски едно нещо: брифингите в кулоарите на Народното събрание. Много важна функция на медиите е критическата функция спрямо властта. Те трябва да поставят в силен дискомфорт представителите на властта, като им задават въпроси, на които те не искат да отговарят. В това се състои функцията на медиите.
Първо, да открият тези въпроси. Журналистите са в подчинена позиция спрямо този велик отговарящ и като по милост накрая могат да прокарат един въпрос. А за да упражни своята критическа функция, трябва да зададеш един труден въпрос и от отговора, който се получава, да видиш къде са пукнатините и там да зададеш следващия въпрос. Както е казал Чомски: "Няма добра власт, но има власт, която е поставена под силен медиен контрол, който пречи на нейните лоши практики. Когато няма достатъчно силен медиен контрол, властта от само себе си става лоша власт."
Снимка – Ани Петрова, БНР
