В проекта участват 8 страни от Европейския съюз – това е всъщност продължение на един проект, който завърши опреди две години. Идеята е да се изследват, от една страна, нагласите по отношение на онлайн тормоза между учениците, но от друга страна, с това да се осъществи и някаква превенция. Т.е. учениците да имат възможност сами да се изследват, сами да се оценят и после резултатите да се анализират със статистически методи.
Изхождаме от няколко предпоставки – една от тях е, че обикновено в публичното пространство се смята, че най-опасните в интернет са порнографията, педофилите и други, докато на практика това, което се случва най-често и има най-драматични последствия, е именно тормозът между децата. Тормозът го има, от една страна, и в училище, но когато този тормоз се разпространи в интернет, последствията могат да стигнат много далеч. Представете си едно дете, което е тормозено в училище, в най-лошия случай може да си смени училището.
Много често децата дори не си дават сметка, те смятат, че това е примерно някаква шега или че е нормално, ако те обидят, да си го върнеш, и че по такъв начин са по-велики, по-мощни. Между другото, много интересно от резултатите на изследването се оказва, че когато питаме децата дали са били жертва или извършители на тормоз, някак си по-престижно се оказва да бъдеш извършител, но когато вече ги питаме какво конкретно се е случило, тогава жертвите стават повече. Освен това изхождаме и от предпоставката, че не са две разделени групи жертвите и извършителите.
Интервюто на Силвия Великова със Светла Енчева можете да чуете от звуковия файл.