Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
„Знаех, че някога ще се случи и ще се случва още, защото имаме много несвършена работа” - споделя министърът на образованието в интервю пред колеги няколко дни след потресаващия случай на сексуално насилие от дете над дете в училище. За колко още подобни неразкрити или потулени издевателства изобщо не научаваме - това пък чух от човек с богат житейски опит и дълъг стаж в образователните институции. Признавам, че повече от седмица, след като се узна за случая в Дебелт, не мога да преодолея шока от разкритието и недоумението от липсата на подобаваща обществена реакция към него. Реакция на солидарност със семейството на жертвата, с родителите на останалите деца, пребивавали в среда на несигурност и тормоз. Солидарност с жителите на малките, отдалечени общини, в които безнаказаността и насилието правят нормалния живот невъзможен. И реакция на нетърпимост не само към бездушието и нехайството на местните училищни ръководства, за които говори просветният министър, но и към неспособността на държавните институции да осигурят закрила, законност и условия за достоен живот на всички граждани, независимо къде живеят. Но да останем при образованието - кои са несвършените неща, пробойните в организацията, контрола и комуникацията, които правят възможни случаите като този. Има ли начини училищата в бедните общини, обучаващи деца от рискови групи, да се справят с насилието и да осигурят качествено образование на учениците. Разговаряме с Ширин Шахин, директорка на СОУ „Христо Ботев” в село Арчар, Видинско и с Иван Муцевски, началник на РИО, Смолян.