Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Това е заглавие на едно от стихотворенията в новата книга на младия поет и художник Александър Байтошев „Кучета”, с корица, нарисувана от самия него. След „Прах и драскотини” тази стихосбирка продължава минималистичната линия на изразяване, предпазлива към емоциите, като че ли хладна, но всъщност вътрешно заредена със съчувствие към участта на отхвърлените от обществото, към хората, които то не желае да види. Насочвайки лъч светлина към тъмните кътчета на действителността, сравнявайки живота на хората с кучешкия, Байтошев прави моментална снимка на българското днес. Закономерно изложбата му преди време в университетската галерия „Алма Матер” носеше същите белези. Той застава на страната на унижените и оскърбените, чувства се като техен полубрат. Книгата „Кучета” се е лишила от онова, което масовото съзнание нарича сълзливо „поетичност” и печели мястото си сред социалната поезия на Иван Методиев и Стефан Иванов, например. Редактор е Екатерина Йосифова.
