Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Романтизмът се заражда - в общи линии - като протест срещу рационализма на Просвещението. Извежда на преден план емоционалността и интуицията, емоциите стават източник на естетически опит. Издига индивидуалността в култ. Заменя космополитизма с внимание към националното. Обръща се към древните обичаи и народното творчество, които издига на висок естетически и етичен пиедестал. Романтизмът е твърде разтеглив във времето: някои музиколози го поставят приблизително от началото на IX до средата на XX век. Защото изживяването на романтичното е предпоставено по различен начин в индивида или в нацията, то се определя и от националния темперамент, и от естетическия опит и пр. За романтиците песента става център, олтар на съкровеното, на индивидуалното, чието ядро те откриват в народната песен. В предаването ще звучат аранжименти или авторски творби, чиито образци са народни песни от различни точки на Европа. Ще видим как Брамс превръща в художествен бисер скромната немска песничка, как непретенциозните песнички на Шопен подсказват на Лист богат клавирен материал; завладяващия темперамент на неаполитанската тарантела - така, както я е чул Росини; ще слушаме и претворени в по-ново време, но с романтичен патос, италиански песни от Ермано Волф-Ферари, песни от репертоара на Юси Бьорлинг, които шведите определят като „шведски национал-романтизъм”. Романтизмът е възхвала на героичната индивидуалност и в този смисъл показателна е голяма част от песенното творчество на българските композитори от първата половина на миналия век: това е романтичният копнеж по героя, възхвала на любовта към хайдутина - ще чуем красивата песен на Марин Големинов „Хайдушко либе”. Накрая - един поглед към друга култура - куплети върху народни песни от аржентинеца Луис Хианео - ще ни отправи към бъдещи дестинации на музикално-романтичното.