Преди 137 години в част от поробените пет века преди това български земи се ражда новата българска държава. По това време българският книжовен език вече е оформен в основни линии в произведенията на големите ни възрожденски автори и просветители. Тепърва обаче той трябва да стане езикът на младата държава с нейните институции и на нейните граждани, по онова време в голямата си част безписмени. И това наистина става с удивителна бързина. Прения по езиковите въпроси разбира се има, но първенството на североизточните български говори е безспорно и тъкмо то дава облика на книжовната българска реч. Причините за това първенство са очевидни. Големите и силно замогнали се през Възраждането български селища от тези райони са силно напреднали и в просветното дело, те са и родно място на най-изявените борци за духовно и национално освобождение и културни дейци, свободни по дух далеч преди отхвърлянето на султанската власт. За това разговаряме с доц. Гергана Дачева от СУ „Св. Климент Охридски“.
Днешните българи получиха един неочакван подарък – великолепния роман „Възвишение“ на Милен Русков, голяма част от чието обаяние се дължи на сочния и живописен език, вдъхновен от речта на Георги Раковски, Петко Славейков и Петър Берон. „Езиковият експеримент“, както го наричат критиците, е съвременна стилизация на възрожденската реч, сама по себе си пъстра, „непрекипяла“, свободна и непоследователна в източниците си на словесно градиво и установяването на писмени правила. За очарованието на този език и въздействието му върху съвременния читател и зрител разговаряме с писателя Милен Русков, с Иван Добчев, режисьор на театралната версия на романа и с младия актьор Бойко Кръстанов, въплътил се в образа на главния герой – земен и грешен като всички нас, но и жаден за знание и възвисяване, дързък и свободен, каквито май сега не сме.
