„Само живот” е изключителен сборник с разкази, финален за литературната кариера на Алис Мънро (1931), както самата тя твърди и първата й книга на български. Помним коментарите при получаването на Нобеловата награда за литература (2013), които изразяваха съмнение във високото качество на прозата й. Позната до този момент у нас с публикации на отделни разкази, канадската писателка опроверга това с тази книга и потвърди малко бобмастичното, но вярно изречение от Ню Йорк Таймс, което я определя, като „един от най-добрите автори на кратка проза не само на нашето време, а изобщо.” Дали българският читател ще хареса деликатния, но жилав стил на писане на Мънро, ще заобича ли героите й, ще се приеме ли нейния поглед към живота - това предстои да разберем.
За съжаление обаче, книгата излиза лошо редактирана, което разваля удоволствието от четенето. Ясно е, че българското „изобретение” редактор и коректор две в едно, не работи. Уважението към толкова добра писателка, а и към преводача, налага съвсем друг подход.
