• Как да не се обърка човек – колкото повече се говори за женски квоти на ръководни и престижни позиции в обществото, толкова по-непрестижно става жените да се наричат с думи в женски род. Иначе казано, колкото и жени да има в парламента, те не са депутатки, а депутати, директорките на училища, фирми и организации са директори, председателките на управителни съвети и комисии са председатели, преподавателките са преподаватели. Дори в силно феминизираните професии като учителската и журналистическата всички са учители, възпитатели, журналисти, кореспонденти, репортери. Писателките, поетесите, авторките, съставителките, галеристките, изкуствоведките, музикантките, изпълнителките почти напълно изчезнаха (от речника ни). Явлението се нарича от езиковедите „маскулинизация“ („омъжествяване“, както го беше превел някой). При това то не е ново и отдавна е излязло извън сферата на професиите, чиновете и длъжностите. Масово и натрапчиво, особено силно в последните години, жените се наричат и са наричани с думи в мъжки род – тя е въздържател, почитател, състезател, гражданин, ученик, пенсионер, българин. Това според мнозина накърнява не само чувството за достойнство на жените, но и езиковото чувство на говорещия български език. За много други обаче е нормално, правилно, дори престижно. Откога се наблюдава тази тенденция, на какво се дължи засилването й, необратима ли е коментират Ванина Сумрова, гл. ас. в Института за български език, Мария Димитрова, журналистка в БНР и Владислав Миланов, гл. ас. в Софийския университет.
• Забравете тази дума: от коя особено дразнеща дума или израз можем да се лишим и с какво да я заменим – предлагате вие, уважаеми слушатели.