Създаването на кавалерията като род войска в българската армия след Санстефанския мирен договор изисква както целенасочена селекция в коневъдството, така и специално обучение на войниците и офицерите в ездови умения. В началото са усилените, разнообразни упражнения на коне в манежа и на полето, следвани от продължителни преходи за каляване на издръжливостта на конете и на кавалеристите. „Прегледите на кавалерийските части придобиват все повече характер на спортна надпревара – пишат Стоян Гетов и Лазар Даков в своята книга „Коне, конница, конен спорт“. У мнозина офицери те изострят амбицията за постигане на по-високи, чисто спортни резултати.“
Така офицерският състав на българската кавалерия разпалва онзи дух, който повече от век допринася за развитието на конния спорт в България. А на първите състезатели в най-престижните международни спортни състезания донася завидни награди и почести. „Защото са безкрайно влюбени и предани на конния спорт!“ Тази оценка на Стоян Гетов и Лазар Даков е за всички офицери кавалеристи. В невероятно тежки условия и оскъдица те пак показват висок дух и класа още през двайсетте години на миналия век. Начело на плеядата майстори в конния спорт на България е генерал Владимир Стойчев, удостоен с най-високата и почетна титла в конния спорт „Маестро на ездата“ за победите си в най-тежката и най-красивата дисциплина обездка.
За началото на българския конен спорт, най-изявените ездачи, дисциплините и състезанията разказват генералният секретар на Българската федерация по конен спорт Теодор Шейтанов, състезателят от близкото минало и ветеринарен лекар Крум Рашков, зооинженерът Борислав Стефанов и бившият състезател Лазар Даков.
