Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Бързо развиващите се икономики на европейските Велики сили откриват в земите под османска власт голям пазар за фабричните си стоки и благодатен източник на евтини суровини. Насам се отправят търговци, пътешественици, авантюристи и дипломати, които проучват и описват природните особености, важните съоръжения, бита, културните специфики, произвежданите от местното население продукти и пазарите. Благодарение на обилната и подробна информация в пътеписите и консулските доклади, макар и недокрай проучена, до нас достигат ценни сведения за стопанския и културния живот по онова време. Изобилието от стоки, идващи от Запад, е едно от условията за процъфтяването на панаирите по нашите земи от средата на 18 до средата на 19 век. На панаирите се сблъскват интересите на търговците от водещите европейски държави – Франция, Англия, Австрия. Освен в чисто пазарната конкуренция представителите на Великите сили се впускат в дипломатически ходове, влизат в лични контакти, поднасят подаръци и обсипват с ласкателства представителите на висшата османска власт, за да се сдобият с по-изгодни условия за търговия. Впрочем, според споделяните тогава от Високата порта икономически идеи, свободният достъп на чуждите търговци и изобилието от вносни стоки било смятано за гаранция за просперитета на Империята. Ето защо със западните държави се сключват търговски договори, т.нар. капитулации, при много изгодни за тях условия. В крайна сметка неравностойната конкуренция задушава местното производство. Във времената на големите панаири се връщаме с разказите на доц. Пенка Данова, проф. Иван Русев, д-р Християн Атанасов и доц. Георги Граматиков.
