На 24 април светът отбелязва 100-годишнината от геноцида над арменците през 1915 год. в Османската империя. Този ден още не е настъпил, а около него вече се завъртяха много въпроси. Най-скандалният е имало ли го е или не? Стана ясно, че ако човек отговаря като себе си, отговорът е ДА! Ако човекът е политик, тогава отговорът е НЕ! Обаче, както и да го извъртат всички масови убийства са престъпления срещу Човечеството. Не срещу един или друг народ, а срещу Човечеството! Има моменти, в които нещата трябва да се наричат с истинските им имена. Както го сториха парламентите на Франция и Белгия, Швеция, Канада и 32 американски щата. Както го стори папа Франциск… Както го стори и Европейският парламент (ЕП) в своя резолюция, публикувана на 17 април т.г. В нея ЕП обяви 24 април за Европейски ден в памет на жертвите на геноцида на арменците в Османската империя през 1915 г. и призова Турция да признае този факт… Покрай разразилите се тези дни спорове как да се нарече това престъпление срещу арменския народ, историците припомниха думите на Хитлер, казани преди да нападне Полша на 1 септември 1939 г.: „Кой днес още говори за изтреблението на арменците?“. Е, ние още говорим и ще говорим. И се надявам, че и след нас ще говорят не само за арменския геноцид, но и за изтреблението на тракийските българи, за холокоста и за останалите масови изтребления, за да не се повтарят никога вече! С нито един народ!
Извън политическите игри и словесни жонгльорства, арменците от цял свят и техните приятели почитат този важен за тях ден. Как го отбелязват нашите сънародници от арменски произход, които ние по нашенски с обич наричаме българските арменци, научаваме от композитора Хайгашод Агасян.
