Законопроектът за училищното и предучилищното образование е изключително необходим, защото действащият закон е остарял и не отговаря на целите, които си поставя образованието в 21 век. Това каза за "Хоризонт“ в предаването "Неделя 150“ депутатът от ГЕРБ и председател на образователната комисия в Народното събрание Милена Дамянова:
Считам, че той обединява всички положителни практики и политики. Не можем да искаме съвременно и модерно образование и да се опитваме да го регламентираме със закон от 1991 година. Ключовото, с приемането на този закон, е, че там са заложени всички промени, които родителите очакват.
Учебните програми да са съобразени с уменията на децата, които трябва да придобият в 21 век – уменията за работа в екип, уменията за критично мислене, умение за използване и анализиране на информацията. Тези промени в учебните програми ще доведат и до промяната на учебниците. Приобщаващото образование, подкрепата на учителите с постоянна квалификация, кариерното развитие и свободата на педагозите да избират методите и начините на работа с децата, ще доведат до постигането на желаните резултати. Става дума и за индивидуалният подход в обучението.
Големият пропуск в реформите на образованието в последните години е специализираната работа с родителите. Това е ключов момент в приобщаването на децата от ромски произход в обществото, смята още тя: Докато родители, учители, ученици и общество не заработим заедно и в една посока, няма да получаваме необходимите резултати, без значение какво запишем в закона.
Това, за което България единствено получи похвала от Европейската комисия през 2014 година, беше въвеждането на задължителната детска градина за 5-годишните през 2010 година и беше призната като успешна практика за интеграция на ромските деца. Колкото повече децата стоят в детската градина и по-дълго време имат възможност за предучилищно образование, толкова по-успешни са останалите мерки, прилагани след това в училище, по отношение на грамотността. Безплатните занимални за деца от 1-ви до 4-ти клас, също въведени от предишното правителство на г-н Борисов, е другата мярка, даваща добри резултати. Трябва обаче да се показват и добрите примери в образованието.
Родителите от ромски произход трябва да участват в образователния процес, категорична беше Дамянова: Когато родителите бъдат въвлечени в образователния процес и бъдат включени в програми за ограмотяване, тогава те ще имат друго отношение към образованието като ценност. Децата обичат да бъдат и в детската градина, и в училището. Когато образованието не е ценност в семейството, каквито и усилия да полагат учителите, няма как те да се справят.
В ромските гета и махали не липсват детски градини, обясни тя, и допълни: Всички международни изследвания по грамотност показват, че дете, което е било в детска градина, има с 50 точки повече от негов връстник били година или по-малко там.
Делението на училищата на елитни и по-малко елитни е дълбоко погрешно, каза директорът на 9-а Френска езикова гимназия Емилия Богданова: Насочеността на децата към различните училище трябва да бъде съгласно техните умения, знания, интереси и желание за бъдещо им развитие. Всяко училище у нас може да бъде елитно.
Според нея външните оценявания дават сравнително обективен резултат. Тя смята, че в образованието има някои сериозни проблеми, чието решаване не се залага в дискутирания законопроект:
Много е хубаво целодневното обучение, то дава широки възможности за развитие на децата. Тази прекрасна идея обаче трудно се реализира и в момента е липсата на кадри в образователната система. Това, на което трябва да се обърне внимание, е липсата на младите кадри в образованието. Учителската професия не е атрактивна. Тя не е приоритет на обществото. Учителите са много застарели. Необходима е непрекъсната квалификация, но не по начина, по който сега се прави.
