Едно нещо поведе към друго. Прочетох много интересни неща, изключително много документи, до които можах да се докосна – свързани със инквизицията, на самата инквизиция, документи от Ватикана, които разкриха пред мен Богомилското учение като нещо уникално, българско, езотерично, учение, което е едно огромно духовно богатство за нас – българите. За съжаление е изключително недооценявано, направо обругавано в голямата си част и неразбрано.
Попхристов коментира, че богомилството е завръщане към автентичното апостолско християнство, а т.нар. "Тайна книга на богомилите" се базира на Свети Йоан Богослов и онова, което той е дискутирал с Христос.
Цялото учение се базира на основния християнски принцип – "обичай ближния си" – и проповядва онова, което става негов основен девиз – "Свобода, равенство, братство". Това не е девиз на Френската република, това е девизът на богомилите, но в него има една много съществена добавка – "чрез Любовта", което го прави уникално.
Другият уникален момент в учението на богомилите е за първенствуващата роля на женската енергия и оттам за социално-политическото и духовно положение на жената, която е абсолютно приравнена на мъжа, обясни писателят. След кръстоносните походи богомилството не изчезва напълно и идеите му проникват в Малтийския орден и сред Розенкройцерите, а дори и в съвременното масонство. Учението и призивите за свобода на личността и човешко достойнство се отразяват съвсем директно в зараждането на Ренесанса и в Реформацията.
Интервюто на Петър Волгин с Дамян Попхристов можете да чуете от звуковия файл.
