"Той уважението ми го има.. и ми даде ливадка, ама знаеш ли къде? На кучето под опашката, в пущинаците. Н. Хайтов, ДР, 63 Речник на българския език 2.0
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
• Това е свенливият вариант на доста употребявания и популярен израз. Както и да го кажеш, е ясно, че да навреш някого на това мрачно и притеснително място е по-добре, отколкото сам да попаднеш там, но когато работата се закучи, знаеш ли кое куче ще те завлачи. Думата ни е за кучето и неговия образ в многобройните фразеологизми, пословици и поговорки, в чийто център е верният другар на човека. Интересно е да се запитаме защо името на този предан и обичлив помощник и домашен любимец е в основата най-вече на изрази с отрицателен смисъл – „на зло куче – зъл прът”, „псета го яли”, „кучешки студ”, „вия като куче”, „ходя като глуха кучка”, „куче марка”, „на песи понеделник”, и много малко с положителен - „верен като куче”, „минава му като на кученце”. За да намерим отговора, се вглеждаме в образа на кучето в българската митология, фолклор и в религията. Търсим и какво е останало от богатия набор от изрази с наименованията за куче в речта и представите на съвременните българи. Правим го с д-р Даниела Константинова, ас. във Великотърновския университет. • Езикови справки по радиото - тавтология ли е „период от време” и „сума пари”. • Забравете тази дума - от коя особено дразнеща дума или израз можем да се лишим и с какво да я заменим - предлагате вие, уважаеми слушатели.
