Това коментира пред "Хоризонт" в предаването "Неделя 150" Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда по повод подписания тази седмица меморандум между Сметната палата и неправителствени организации за съвместни действия с цел по-ефективен одит на средствата, изразходвани за предизборната кампания на партиите.
Цонева беше категорична, че средствата, давани от партиите по време на предизборната кампания, трябва да бъдат проследени ефективно:
Вярвам в гражданското действие. Важно е заедно с институциите да се оказва натиск на средствата, които влизат в политиката. Сметната палата е органът, който следи какви средства се изразходват в рамките на една политическа кампания. Институцията трябва да направи същото и по отношение на информационната кампания за референдума. Важно е да се знае какъв ресурс се влага, откъде идва той и как се разходва.
Цонева поясни, че над 54% от разходите, давани по време на политическите кампании, отиват за рекламно съдържание в медиите:
Купуването на реклама и съдържание е определящо в българските политически кампании. Основен принцип, залегнал в Изборния кодекс, не се спазва, а именно да се отбелязва платеното съдържанието. Аудиторията трябва да знае, че дадено нещо е политическа реклама. Това изискване се спазва от много малко доставчици на медийни услуги. Ситуацията е тежка в пресата и в информационните сайтове. Затова е и трудно за проследяване колко платено съдържание има в медиите и дали то е пропорционално на цената, която политическите субекти са платили.
Продажбата на медийно съдържание е ниска журналистика, заяви политическият анализатор Арман Бабикян:
Меморандумът е добър ход, но аз съм песимист, защото съм се огорчил от ефекта, който се постига след това. Със или без референдума, електронното гласуване ще се случи заради развитието на технологиите. Не трябва да се надяваме 1,5 млн. българи в чужбина да ни решат проблемите на нас тук.
Интервютата на Лили Маринкова с Антоанета Цонева и Арман Бабикян чуйте в звуковия файл.
