Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Съвсем не е необходимо да се връщаме към зората на превода в човешката история, за да намерим повода за такова възклицание. Достатъчно е да попаднем няколко пъти на откровено некачествен превод на иначе ценен текст, филм и т.н. Качеството на превода може да се обсъжда от различни страни, от които в случая избираме тази, без която останалите губят смисъла си. Става дума за равнището на родния език, чрез който оригиналът трябва да достигне до нас. Казвам трябва, защото за съжаление нерядко се получава обратното - преводът „погубва“ оригинала и то тъкмо заради откровено лошия български език на преводача. Толкова лош, че понякога се питам дали „преводачът“ не е някое от електронните приложения за преводи, под чието дело се подписва човек. Къде се корени проблемът - в степента на владеене на българския език, с която бъдещите преводачи излизат от университетите, в подбора и условията на издателствата, в липсата на санкция за потъпкване на професионалната етика... питам известната и много уважавана преводачка Иглика Василева, младия критик, преподавател, писател и преводач Ангел Игов и преподавателката в Софийския университет проф. Йовка Тишева. • По следите на думите: проф. Борис Парашкевов за произхода на думата „преводач“ в някои от европейските езици. • Забравете тази дума: от коя особено дразнеща дума или израз можем да се лишим и с какво да я заменим - предлагате вие, уважаеми слушатели.
