Едва ли някой ще оспори, че първото и задължително условие за пълноценно вписване, приобщаване и реализация на човек в едно общество е усвояването на езика, чрез който членовете му общуват. Отнесено към конкретната реалност, която преживяваме с големия брой вече пребиваващи на наша територия чужденци и неизвестния брой на тези, които се очаква да пристигнат, това очевидно твърдение поражда ред въпроси. Кои от пребиваващите временно или постоянно у нас имат право на обучение по български език, кои институции трябва да осигурят обучението им, колко трябва да трае то, по какви програми и учебници, с какви преподаватели. Реално обучават ли се и как в момента децата и възрастните, които наричаме най-общо „бежанци“. Освен право, усвояването на езика на страната, дала им подслон, не трябва ли да бъде и тяхно задължение. Впрочем, дали се справихме с изучаването на българския език и от нашите съграждани, с която делим територия и история от векове? Въпросите едва ли ще получат удовлетворителен отговор, но сме длъжни да ги задаваме настоятелно, преди да е станало твърде късно. Доц. Катя Исса, дългогодишна преподавателка по български език на чужденци, конкретизира въпросите със своя личен опит и пристрастност към каузата за успешния диалог между хората от различни нации и култури. От Анна Андреева, директор на Дирекция „Социална дейност и адаптация” в Държавната агенция за бежанците, очакваме достоверна информация за наличната или отсъстваща система за включване на чужденците в обучение по български език.
• Езикови справки по радиото: „емигрант”, „имигрант”, „мигрант”.
13 октомври
